— Действал си съвсем правилно — успокои го Хайдрих. — Дипломатът е щял да компрометира прикритието ти. Още повече, че всеки ликвидиран член на мрежата е победа в полза на Германия.
Цигуларят се усмихна, оглеждайки комуникационния център в посолството.
— Това повдига въпроса, господине, дали вече е време да елиминирам и американеца.
Клайст не посмя да сподели огромното чувство на безсилие, което изпитваше, поради това, че все още не бе получил позволение да приключи с американеца веднъж завинаги.
— Да — отговори веднага Хайдрих. — Мисля, че вече е време да приключим с тази шпионска мрежа. Но току-що ни уведомиха, че американецът е прибран на „Лубянка“ за разпит. Там почти със сигурност ще умре — руснаците ще свършат работата вместо нас.
— Значи друг рибар е хванал рибата — каза Клайст разочаровано. — Ами ако не изпълнят задачата?
— Тогава ще се наложи ти да се нагърбиш. Аз не се съмнявам ни най-малко, че ще успееш.
Този път Рубашов седеше зад огромното бюро, а главата му почти не се виждаше от натрупаните купчини папки, пишеше нещо. След няколко минути приключи, затвори писалката и вдигна очи.
— Разбрах, че искате да ми съобщите нещо, г-н Меткалф?
— Да — отвърна Меткалф.
— Добре. Знаех си, че сте разумен човек.
— Принудихте ме към това.
Рубашов го погледна втренчено, а очите му приличаха на рибешки през увеличителните стъкла.
— Ние смятаме това за убеждаване и то наистина е една от многото форми на убеждаване, които прилагаме.
Устата на Меткалф се напълни с кръв. Той се изплю върху килима. Очите на Рубашов заблестяха от гняв.
— Срам. Знаете ли, щеше да е по-добре за вас, много, много по-добре, да не чуете това, което ще ви кажа.
Когато си заплашен от властите, винаги им противопоставяй по-висшестояща власт. Ако не научиш друго от мен, запомни поне това. Алфред Коркоран.
Рубашов погледна над очилата си без рамки.
— Не се съмнявам в това, г-н Меткалф — каза спокойно следователят. — Вие бихте предпочели да не ми казвате истината. Трудна работа, но вие сте смел човек.
— Разбирате ме погрешно, Рубашов. Това, което ще ви кажа, бихте предпочели да не го чувате. Знаете ли, че за бизнесмен като мен е трудно да работи в Русия. Налага се човек да се пригоди, да се подсигури, така да се каже, на най-високо равнище. Да подготви почвата тайно, запазвайки пълна дискретност — Меткалф трудно повдигна ръцете си и обходи с длани просторното помещение. — В този хубав кабинет вие си живеете блажено, без да подозирате какво става по-високо — на равнището на Политбюро, както и трябва да бъде. Държавните дела на най-високо равнище са само за държавниците, Рубашов. А държавниците са хора като всички останали. Те са човешки същества. Човешки същества с желания. Човешки същества, които също изпитват алчност, изкушения, нужди и желания, които в този работнически рай трябва да бъдат пазени в тайна. Нужди и желания, които трябва да се обслужват дискретно от хора с връзки. Именно тук е мястото на „Меткалф Индъстрис“.
Рубашов го гледаше втренчено, без да мига и без никаква видима реакция.
— И вие сигурно разбирате, че… удобствата, които моята компания осигурява на най-висшите представители на вашето ръководство, трябва да бъдат запазени в тайна. Така че няма да ви споменавам за западната битова техника, която доставихме в една къща в Тбилиси и на друго място в Абхазия — тези къщи принадлежат на майката на вашия шеф Лаврентий Павлович. — Той спомена името и презимето на Берия с фамилиарност. Беше малко известен факт, че Берия бе предоставил на своята майка две къщи в съветска Грузия и ги бе обзавел луксозно. Но Рубашов трябваше да знае. Меткалф не се съмняваше в това.
Рубашов бавно поклати глава, реакцията му бе безизразна. Меткалф продължи:
— Когато се отнася лично до него, вашият Лаврентий Павлович е доста по-екстравагантен. Въобще не сте чували от мен за картината на Тинторето от шестнайсети век, която виси в трапезарията в къщата му на улица „Никитская“. — Малцина знаеха къде живее Берия. Но Меткалф беше получил тази информация и сега успя да си припомни подробностите. — Някак си не мога да си представя, че някога са ви канили на вечеря в дома на Лаврентий Павлович, но дори да са ви канили, подозирам, че не сте успели да оцените величието на тази дребна скъпоценност. Председателят на НКВД е рафиниран мъж с изтънчен вкус, а вие сте мужик. Никога няма да чуете от моята уста как Лаврентий Павлович осигури парите за покупката, че продаде църковна утвар и икони в чужбина. Транзакцията беше извършена при пълна дискретност чрез „Меткалф Индъстрис“.