Следователят вече не поклащаше глава. Лицето му бе съвсем пребледняло.
— Г-н Меткалф — започна той, но Меткалф го прекъсна.
— Моля, попитайте лично Берия за това. Обадете му се по телефона веднага и го попитайте. Попитайте го също за иконите, които бяха свалени от църквата „Христос Спасителя“ в Москва. Обадете му се, ако обичате, и поискайте потвърждение.
Меткалф отвърна на погледа на Рубашов с безизразна физиономия. Руснакът протегна дясната си ръка към купчината телефони и вдигна слушалката на един от белите.
Меткалф се облегна на креслото и се засмя.
— Кажете ми, г-н Рубашов, ваша ли беше идеята да ме арестуват? Или сте изпълнявали заповеди отгоре?
Рубашов притисна телефонната слушалка към лицето си. Едва доловима, нервна усмивка заигра на устните му, но той не отговори. Телефонът, на който звънеше, също.
— Сега разбирам, че или вие заговорничите срещу Берия, или неговите врагове във вашата служба ви използват като оръдие, като инструмент. Кое от двете?
— Няма да търпя нахалството ви — избухна Рубашов все още със слушалка, опряна на ухото.
Гневът му — безсилен гняв, както се стори на Меткалф — беше добър знак.
Меткалф продължи, все едно че Рубашов не беше казал нищо.
— Сигурен съм, че си представяте как можете да направите така, че да изчезна, за да изчезнат и проблемите ви. Но се опасявам, че ме подценявате. Един от семейните ни адвокати в Ню Йорк държи някои документи в сейф, в готовност да ги предостави на медиите, в случай че не вляза във връзка с него до предварително уговорена дата. Скандалът, който ще последва, ще е огромен. Имената на хората в Москва, с които компанията „Меткалф Индъстрис“ е поддържала делови отношения през последните години. Хора, по-високо поставени и от председателя Берия, чиито имена вие едва ли бихте искали да бъдат очернени. Едно от тези имена е на човек, когото никой не би пожелал да дразни.
Меткалф обърна глава и се взря в портрета на Сталин на стената. Рубашов проследи погледа му, а върху пребледнялото му лице се изписа ужас. Такова изражение Меткалф никога не бе виждал върху физиономията на висш офицер от НКВД.
— Все едно, че подписвате смъртната си присъда — продължи Меткалф и вдигна рамене. — Не че за мен има някакво значение. В края на краищата вие ме принудихте да се разприказвам, или греша?
Рубашов натисна звънеца на бюрото си, за да повика охраната.
Берлин
Адмирал Вилхелм Канарис завърши доклада си, мъжете около заседателната маса сякаш бяха поразени от мълния. Те заседаваха в залата за конференции на новото канцлерство, проектирано по лична заръка на фюрера от любимия му архитект Алберт Шпеер. Навън вилнееше снежна виелица.
В нишата над главите им се издигаше мраморен бюст на Бисмарк. Никой от мъжете в стаята, дори Хитлер, не знаеше, че всъщност това бе копие на оригиналния бюст, който стоеше в старата сграда на канцлерството години наред. При преместването му в новопостроеното канцлерство бюстът беше изпуснат и се счупи при шията. Шпеер нареди тайно на скулптора да създаде идентично копие, което бе потопено в отвара от чай, за да изглежда пожълтял от времето. Архитектът смяташе, че случайното счупване на оригинала е лошо знамение.
Мъжете около масата бяха най-високопоставените лидери на райха. Те бяха дошли, за да преценят плюсовете и минусите от евентуално нахлуване в Съветския съюз, въпрос, който все още се обсъждаше. Възраженията против предприемането на атака срещу Русия бяха силни. Мъже като фелдмаршал Фридрих фон Паулус и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, както и генерал Алфред Йодл предупреждаваха, че войските им са разгърнати на прекалено много бойни театри.
Те излязоха със старите аргументи, че не бива да се затъва в това блато, ами Русия да се неутрализира и да се държи на почетно разстояние, да не се допусне влизането й във войната.
Но разузнаването в Москва внесе объркване.
Атмосферата в залата беше наелектризирана.
Операция „Гроза“ промени всичко. Сталин тайно се готвеше да ги нападне. Те трябваше да го изпреварят.
Първото възражение дойде от шефа на главното управление по сигурността генерал от СС Райнхард Хайдрих.
— Откъде да сме сигурни, че тези разузнавателни данни не са нагласена работа? — попита той.