— Никога не съм чувал за служител на име Куилиган — кресна Клаузенер. — Защо, по дяволите, ми досаждаш? Обади се в Базел, звънни в полицията.
След като Клаузенер затвори телефона, Герлах измърмори на себе си: Слабоумник! Как да се обади в Базел толкова късно, а освен това международните телефонни разговори в тия времена се уреждаха много трудно.
Накрая доближи до един от офицерите в черни униформи от СС, които висяха пред входа на залата. Стомахът му се сви, докато доближаваше, но си напомни, че в сивия костюм и вратовръзката си изглежда респектиращо.
Мъжът от СС беше изцяло в черно — от главата до петите: черна куртка, черни кожени ботуши, черна вратовръзка, черен брич. Над десния му лакът бяха извезани със сърма буквите СС. Трите паралелни сребърни линии на пагоните му, както и значката върху яката на ризата му показваха, че е щурмбанфюрер от СС.
— Извинете за безпокойството, хер щурмбанфюрер, но се нуждая от помощта ви.
Фрау Ева Хауптман забеляза, че най-добрата й приятелка Мици-Моли Крюгер се държеше малко надменно. Ложата, в която седяха и която принадлежеше на Хауптманови, изглеждаше определено като пещера без съпрузите им. Може и затова обръщаше на Мици-Моли повече внимание от обикновено. Надменността на Мици-Моли я дразнеше, но най-лошото бе, че Ева не можеше да й каже нищо. Знаеше какво си мисли Мици-Моли, двете се познаваха много отдавна, откакто завършиха училището в Хановер. Мици-Моли злорадстваше заради унижението на Ева. Тя и бездруго вечно я ревнуваше — заради красотата на Ева, избора й на съпруг — и сега изпитваше удоволствие да види приятелката си в неудобно положение. Този мръсник се направи, че не я познава! Не можеше да я забрави. В Париж имаха кратка, но пламенна афера, а Ева Хауптман беше лъвица в леглото и мъжете не я забравяха.
Не, Даниел Ейхен не я бе забравил, разбира се, но защо се направи, че не я познава?
Да не би да беше тук с друга жена — това би обяснило всичко. Но тя така и не го видя в компанията на жена. Той разговаряше с някакъв досаден педераст и наоколо не се виждаше жена.
Ева започна да репетира наум как да обясни на Мици-Моли, че Даниел Ейхен има репутация на развратник. Ейхен, щеше да й каже тя, сигурно се е притеснил да ме види, имайки предвид страстната ни връзка. Той без съмнение още ме обича, но сигурно е дошъл на представлението с друга жена. Затова се държа толкова странно.
Тъкмо се канеше да се обърне към Мици-Моли и да й каже няколко думи за Ейхен съвсем небрежно, когато вратата на ложата се отвори. Жените се обърнаха и видяха на прага офицер от СС в черна униформа.
Хората от СС винаги я караха да се чувства неловко, макар че съпругът й бе високопоставен служител на райха. Те бяха нахални, опияняваха се от властта си и наистина не си знаеха мястото. Беше чувала твърде много истории за хора от добри семейства, с връзки в обществото, отведени в щаба на СС на „Принц Албрехтщрасе“, които след това никога не се бяха върнали.
Мъжът от СС посочи към нея и заговори грубо, без дори да се представи.
— Бихте ли дошли с мен, моля — каза той.
— Моля? — попита Ева с възможно най-високомерен тон.
— Трябва да изясним нещо.
— Балетът ще започне всеки момент — каза Ева. — Каквото и да желаете, може да почака.
— Въпросът е много спешен — настоя мъжът от СС. — Вие сте поздравили във фоайето някакъв мъж, американец.
— Той не е американец, а аржентинец. Е, и какво?
Нацистката служба за сигурност, Райхсзихерхайтшауп-тамт, се състоеше от седем самостоятелни отдела. Единият от тях, Четвърти отдел, отговарящ за външното разузнаване и контрашпионажа, беше толкова голям, че разполагаше със собствена сграда — модерна четириетажна постройка на „Беркерщрасе“ 32, на ъгъла на „Хоенцолерндам“.
По-малко от час след като щурмбанфюрерът от СС Ру-долф Дитрих позвъни спешно от специален телефонен пост на СС на „Унтер ден Линден“ пред операта, един от старши служителите потропа на вратата на шефа на Четвърти отдел и влезе в ъгловия кабинет. И двамата работеха дълги часове, но шефът на отдела оберфюрер Валтер Рап, трийсет и две годишен, най-младият ръководен кадър в цялата система на СС, сякаш никога не излизаше от кабинета си. Рап се гордееше с това, че отдаваше значение на всяка дребна подробност. Той четеше всички разузнавателни доклади, проверяваше всички разходи, дори ръководеше собствена агентурна мрежа. Говореше се, че има ухо във всяка стена.