По пътя успя да си купи бинокъл „Цайс“ за наблюдаване на птици, както и тиролски дрехи в зелено и сиво. Когато стигна до замъка и паркира опела сред дърветата, далеч от външни погледи, беше пременен като природолюбител, дошъл да наблюдава птиците. Беше ранна вечер обаче, не особено подходящо време за подобно занимание. Но по-добре лошо прикритие, отколкото никакво. Щеше да направи малък оглед и ако успееше да се вмъкне незабелязано в имението, да се скрие някъде и вечерта да се види с Лана.
Но след като обиколи околностите, установи, че мерките против проникване в имението бяха наистина впечатляващи. Каменните стени бяха високи и гладки, а зад тях се разхождаха немски овчарки. Укрепленията вероятно бяха въпрос на стил, а не толкова на необходимост. Точно така обичаха да живеят богатите германци — символична показност, която обаче беше от полза във време на война. Меткалф се опита да се изкачи по каменната стена и стигна донякъде, но кучетата го надушиха и се разлаяха. Меткалф бързо скочи и на бегом се върна в колата, за да не вдигне по тревога прислугата в замъка. Самият Фон Шюслер беше още в операта, но без съмнение имаше персонал в резиденцията си. Меткалф видя достатъчно, за да разбере, че щеше да е трудно, дори невъзможно да се прехвърли през стените. На главния вход към замъка имаше масивни железни решетки, а покрай тях щъкаха още немски овчарки и добермани. Те започнаха да ръмжат, когато той мина наблизо с колата. Само автомобили с разрешителни явно можеха да влизат. Недалеч от главната сграда в комплекса имаше каменен навес за коли, където беше паркиран красив даймлер. Той очевидно принадлежеше на господаря на замъка. Докато наблюдаваше иззад широк дъб, видя откъм страната на замъка да се появява някакъв мъж, облечен в ливрея, явно беше шофьор. Той спря за миг и се загледа към ръмжащите кучета.
Меткалф изпита напрежение. Шофьорът сигурно се беше разтревожил от олелията, която вдигаха кучетата. Ако тръгнеше да проверява наоколо, Меткалф трябваше да побегне през дърветата, за да не го види. Той обаче първо изчака, за да разбере какво ще предприеме шофьорът.
Мъжът в униформата извади малка сребърна свирка и я наду. Кучетата веднага спряха да ръмжат. Меткалф въздъхна с облекчение. Шофьорът бе решил, че някакво животно е раздразнило кучетата.
Малко по-късно Меткалф се върна в Берлин, шофирайки по „Унтер ден Линден“ към „Щаатсопер“, после спря зад сградата. Не се наложи да чака дълго преди близо до главния изход да се появи даймлерът на Фон Шюслер с цвят на слонова кост, гарниран с черно, с характерната висока решетка на радиатора, с кремава кожена тапицерия. След няколко минути шофьорът с ливреята, същият, който той видя да успокоява кучетата в имението, излезе от колата. Запали цигара. Облегна се на стената на сградата и зачака своя работодател и приятелката му.
Кундров, чиято работа беше да знае местонахождението на Лана по всяко време, уведоми Меткалф, че преди това шофьорът беше отнесъл багажа на Фон Шюслер и на Лана в имението. Кундров съобщи също, че Фон Шюслер е вътре в Щаатсопер и чака до гримьорните с букет макове в ръка. Това предизвика ревност у Меткалф. Беше смешно, разбира се, тя ненавиждаше германеца. И все пак…
Погледна си часовника. Балетът тъкмо бе свършил. Скоро Лана и Фон Шюслер щяха да се появят и да се качат на даймлера. Меткалф искаше по някакъв начин да привлече погледа й, без Фон Шюслер да го види. Трябваше да й предаде бележка, да си уредят среща. Хрумна му идеята да помоли шофьора да й предаде бележка, но бързо я отхвърли. Шофьорът работеше за Фон Шюслер и нищо чудно от лоялност да предаде бележката на работодателя си. Не, единственият начин да предаде бележка на Лана беше да я пъхне в ръката й лично, когато тя излиза от театъра.
Освен… Имаше и други начини. Момче за поръчки можеше да притича до нея и да й предаде букет от почитател със скрита вътре бележка. Да. Това беше възможност. Меткалф огледа наоколо и видя, че шофьорът върви към входа за сцената. Защо? Да посрещне Фон Шюслер. Да, но Меткалф не забеляза някой да излиза. Дали шофьорът беше видял нещо, което Меткалф не беше видял? После дочу шофьорът да разменя реплики с пазача на служебния вход. До ушите му долетяха откъслеци от разговор на немски.