— Невъзможно.
— Няма нищо невъзможно, Лана. Твоят баща може тайно да ненавижда Сталин, както повечето здравомислещи хора, но никога не е заговорничил срещу него.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
Тя се усмихна тъжно.
— Колко хубаво би било, ако той беше в безопасност.
— Не — каза Меткалф. — Всеки ден от живота му е подарен.
— Спомняш ли си пистолетите на баща ми за дуел?
— Онези, които някога са принадлежали на Пушкин?
— Да. Е, той веднъж ми каза, че в епохата на дуелите поне сто хиляди души са притежавали пистолети за дуели. И все пак по колко дуела са се случвали годишно? Хиляда? Идеята да притежаваш пистолети за дуели и да ги държиш на видно място е била да предупреждаваш потенциалните си врагове, че си готов да се биеш.
— Баща ти е готов да се бие?
— Готов е, но да умре — прошепна тя.
Меткалф кимна.
— Невинността никога не е била в състояние да предпази човека в работническия рай — каза той гневно. — Машината за терор насъсква невинните хора едни срещу други. Тя поставя информатор във всяка жилищна сграда, никой не знае кой е информаторът, така че никой на никого не вярва. Никой не вярва на своите съседи, приятели, дори любими.
— Но аз ти вярвам — прошепна тя. По лицето й се стичаха сълзи.
Меткалф не знаеше какво да отговори. Той я лъжеше и манипулираше и не заслужаваше нейното доверие, повдигаше му се от това. Нейното доверие, нейната доброта го караха да се чувства ужасно. Очите му се напълниха със сълзи: горещи, парещи сълзи на безсилие, гняв, състрадание.
— Не бива да ми вярваш — каза той със затворени очи.
— До тук ли си се докарал? Това ли е направил от теб твоят свят? Твоят свободен свят — да нямаш доверие на никого? Тогава с какво твоят „свободен“ свят е по-добър от моя затвор със златни решетки?
— Лана, милая, чуй ме. Чуй ме внимателно. Чуй какво ще ти кажа — искам да знаеш истината. Не ми пука какво ще си помислиш за мен после, не, не е вярно, пука ми какво мислиш за мен! Но ти трябва да узнаеш истината, а ако това разруши всичко, така да бъде. Дори да се провали операцията, а ти да не пожелаеш повече да ме виждаш, не мога да понасям тази лъжа да ми тежи на съвестта. Ти заслужаваш повече, много повече.
Тя вече не го наблюдаваше. Седеше до него на леглото, сякаш потънала дълбоко в себе си. Той още държеше ръката й, но тя бе станала студена и влажна. Нещо вътре в него също изстина, но това не беше студенината на човек, на когото не му пука от нищо. Това бе замръзналата вътрешна тундра на човек, който се чувства самотен, уплашен, като изгубено дете.
— Искам да ти разкажа за операцията, в която те въвлякох — каза той. Защо го правя — чудеше се той. Беше дошъл тук с единственото намерение да я убеди да избяга, да участва в една последна смела акция, която щеше да спаси едновременно и нея, и операцията „Вълчи капан“. Но сега… нещо вътре в него го подтикваше да каже истината на тази жена, без която не искаше да живее. — Документите, които ти давах и за които ти казвах, че ще убедят Хитлер в мирните на мерения на Русия…
— Знам — прекъсна го тя. Беше отворила очи, но гледаше към пода. — Знам истината, дорогой Стива. Знам какво пишеше в тия документи.
— Ти си ги чела?
— Разбира се. Ти ме подценяваш. Русия, която не представлява заплаха за Хитлер, е покана за Германия да нахлуе. Мъже като Хитлер и Сталин ненавиждат слабостта. Тя не ги успокоява. Провокира ги. Ако Хитлер вярваше, че Русия е слаба, щеше да изпрати войските си в Москва и Ленинград, отдавна щеше да ни е окупирал. Не, единственото, което го кара да стои настрани от Русия, е страхът му, че тя е силен враг. Знам това.
Беше шокиран. Искаше да я погледне в очите, но тя продължаваше да се взира в пода.
— Но вие искате Хитлер и Сталин да влязат във война. Това е истинската цел. Вашите документи подсказват на Хитлер, че Сталин планира да атакува Германия пръв. Хората на Хитлер, ако повярват на тези документи, няма да имат друг избор освен да започнат нападение.
Той се обърна и хвана лицето й с двете си ръце.
— Мили Боже, ти си знаела през всичкото време.
— И одобрявам, Стива. Мисля, че е опасно и дръзко, но гениално. Това е единствената надежда. Ако Хитлер ни нападне, вярвайки, че сме слаби, ще изкопае гроба си. Да, Стива. Знам това от самото начало.
— Ти си красива жена, най-красивата жена, която съм срещал. Но си и най-забележителната жена, която съм срещал някога.
— Сега ми кажи следното. Искам да знам истината.
— НКВД смятат ли, че аз предавам съветски военни тайни? За това ли дойде тук да ме предупредиш?