— Не. Не още, но е въпрос на време, преди НКВД да започне да те подозира. Абверът — германското военно разузнаване, има човек на „Лубянка“. Изтича информация и в двете посоки. Никоя тайна не е в безопасност.
— Човек?
— Шпионин. Някой, който работи за тях, информира ги.
— Шпионин сред шпионите.
Той кимна.
— Германците са започнали да подозират, че много лесно са се добрали до документите. Чудят се дали не е номер на Съветите.
— И ти смяташ, че техният човек на „Лубянка“ ще повдигне въпроси за мен?
— Възможно е. Винаги изтича информация. При всяка операция, в която участват повече от двама души. Винаги има риск.
— Но това е най-голямото ви опасение. Вие се опасявате, че операцията може да се провали.
— Колко ли безмилостен ти изглеждам.
— Аз не съм дете — скара му се тя и се обърна към него с широко отворени очи. — Смятах, че вече си разбрал това. И двамата знаем кое е важно. И двамата знаем, че съдбата на свободния свят е по-важна от живота на някаква си балерина.
Думите й бяха смразяващи.
— Може би искам твърде много — отговори той нежно, — но искам да те предпазя и в същото време да спася операцията.
— Как може да стане?
— Кундров.
— Кундров? Какво искаш да кажеш?
— Ако ни дадеш карт бланш, Лана, Кундров ще докладва за теб на своите началници.
— Да докладва за мен — повтори тя. — Не разбирам.
— Ще докладва подозренията си, че ти, дъщерята на известен съветски генерал, предаваш военни тайни на германски дипломат, който ти е любовник. Ще бъде като гръм от ясно небе в Москва. Ще се вдигне олелия до най-високите етажи. ГРУ ще поиска информация от НКВД и ще бъдат издадени заповеди.
Тя кимна, осъзнавайки ужасната истина.
— Когато ме арестуват, германците ще разберат чрез своя шпионин на „Лубянка“. Тогава Хитлер ще види, че не е съветски номер. Ще стигнат до заключението, че документите са автентични. — Тя сви рамене. Тонът й бе нормален, но не можеше да скрие страха и напрежението си. — Екзекутирането на една незначителна балерина наистина си струва, ако това ще означава края на Хитлер.
Меткалф я прегърна, обви лицето й с двете си ръце.
— Не! Аз няма да те жертвам!
— Аз обаче ще жертвам себе си — отвърна хладнокръвно Лана.
— Чуй ме. Те няма да те арестуват. Знаеш как стават тези неща. НКВД няма да те арестува на германска територия. Ще те примамят да се върнеш. У дома, ще ти кажат, че трябва да се върнеш веднага. Че е спешно. Вероятно нещо с баща ти. Ще използват някакъв претекст. Ще те качат на първия влак и след като стигнеш в Москва, ще те арестуват.
— Да, да — съгласи се тя. — Сигурно така ще постъпят.
— Но ти няма да се качиш на влака. Ще избягаш. Те ще си помислят, че си се досетила за истината и си предпочела да избягаш. Избрала си живота пред екзекуцията. Съвсем логично е.
— И как ще избягам?
— Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш да, Лана, и аз ще се обадя в Швейцария. Британските специални служби и Кралските военновъздушни сили разполагат с малки едномоторни самолети „Лисандър“, които се използват за спускане на агенти в окупираните от нацистите територии. Понякога те прибират и хора.
— Летят в германското въздушно пространство?
— Всичко е съобразено с възможността и обхвата на нацистката противовъздушна отбрана. Те летят ниско и достатъчно бързо и нацистите нямат време да реагират. Тези самолети са извършили десетки полети. Но времето е от изключително значение. Всичко изисква висока степен на координация. След като поръчаме самолета, трябва да сме готови да го посрещнем и да подадем сигнал предварително на уговорено място за среща извън Берлин. Ако всичко не бъде изпълнено с точност до секундата, самолетът дори няма да кацне. Ще се обърне и ще се върне обратно в базата си в Темпсфордфийлдс в Бедфордшър. И тогава всичко става на пух и прах.
— Всичко?
— След като Кундров предаде съобщението за теб в Москва, ще имаме само една възможност да се качим на самолета. Ако я изпуснем, НКВД ще те арестува. Не мога да го допусна.
— А Кундров?
— Вече говорихме за това. Той урежда своята част от уговорката. Аз трябва да се обадя в Берн и веднага щом разбера, че са изпратили „Лисандър“, Кундров ще докладва в Москва. Властите в Москва ще координират арестуването ти със своя човек тук. Механизмът ще се задейства. Няма да може да се спре. Няма да има връщане назад.
— Ти вярваш ли му?
— Той спаси и твоя, и моя живот — Меткалф си спомни изразеното от Кундров желание да избяга. — Имам и други причини да му вярвам. Но, Лана — всичко зависи от теб.
— Да.
— Искам от теб да си помислиш хубаво. Може да звучи ужасно рисковано, но аз смятам, че за тебе е още по-рисковано да се върнеш в Москва, където е само въпрос на време да те арестуват.