— Какво? — изумлението на Меткалф отстъпи място на изблик на раздразнение. Той отново си погледна часовника.
— Въобще не сме говорили за теб. От какъв зор трябва да говорим за теб?
След миг обаче Меткалф си спомни, че всъщност Кундров го попита за Нолън. Някъде съм виждал лицето му. Може би в нашите албуми.
— Без причина — каза Нолън равнодушно. — Хей, аз съм като отворена книга. Поглеждаш и откриваш всичко.
— Ако мислиш, че съм предателят, си напълно откачил, разбра ли?
— Успокой се, хлапе. — Нолън продължи да наблюдава лицето на Меткалф и след няколко дълги мига намигна на младия мъж и му се усмихна, сякаш подозренията му бяха отпаднали. — Трябваше да се уверя.
— Слушай, ще ми помогнеш ли или няма да ми помогнеш? — попита Меткалф, предъвквайки думите.
— После, изкуството на шпионажа се състои в това да накараш хората да ти свършат мръсната работа, без да го осъзнаят дори. Руснаците са царе в това. Ето какво. През последните няколко седмици научих за тази шпионска мрежа. Много страховита и потайна. Оперира в цяла Европа и дори в САЩ и изцяло компрометира единството на американската външна политика. Един бомбардировач над Вашингтон не би могъл да нанесе повече щети.
— Господи, Чип, сигурен ли си?
— Сигурен като стрелба, приятел. Но ние напредваме срещу тях. Сгащваме копелетата едно по едно. Веднага щом науча някое име, действаме. Говоря за мрежа от високопоставени американци и европейци, повечето от стари, уважавани семейства, някои принадлежащи към вътрешните кръгове на властта.
— Но ако Съветите задействат тази мрежа…
— Не съм казал, че са го направили. Не е нужно да го правят. Спомни си другаря Ленин и любимия му въпрос: Кой печели? Когато печелиш от шпионска мрежа от тоя сорт, няма значение кой я ръководи.
— Как така Корки никога не е споменавал за нея?
— Може би защото е част от нея — Нолън намигна и направи една крачка към Меткалф. — Ти също си част от нея…
Кръвта нахлу в главата на Меткалф.
— Имаш ли представа колко ненормално звучиш? Няма време за твоите пароноични фантазии. И следващия път, когато ти се прииска да отправиш обвинения, те съветвам…
— Онова, което трябва да оцениш по достойнство, е, че следя радиосигналите ви. Знам модела. Повярвай ми, през всичкото време съм включен към вас по пет различни начина, дори не можеш да си ги представиш. Руското разузнава не разбива шифър, за който моите приятели в СД ме уверяват, че е неразбиваем, и изведнъж ГРУ изпраща свой човек в Берлин да ми види сметката. Следващото нещо, ти си на телефона и звъниш на Корки, който се свързва с мен и ми излиза с някакъв смешен претекст да се появя в изоставеното киностудио с прожектори. — Той поклати бавно глава, а върху лицето му имаше противна усмивка. — Извинявай, но се отказвам от глупостите на Корки. Да сме наясно с това, Джеймс или по-добре Стивън!
Меткалф беше като поразен от мълния. Моите приятели в СД. Изведнъж осъзна истината, връхлетя го като ураган. Нолън беше предателят.
— Мили Боже — викна Меткалф. — Ти си човекът, който ги предаде, всичките.
Пистолетът „Колт-45“ някак изникна в ръката на Нолън, преди Меткалф дори да го забележи. Беше насочен срещу челото му.
Телефонът иззвъня с пронизващ дразнещ звук.
Лана Баранова лежеше на леглото и го наблюдаваше как звъни, уплашена от обаждането. Знаейки за какво става дума, тя бе още по-ужасена.
След три извънявания някой вдигна слушалката, най-вероятно слуга. Последва тишина. Тя лежеше, треперейки, беше облечена и чакаше в готовност.
След няколко минути се почука на вратата.
— Да?
Вратата се отвори. Екберт, един от портиерите на Руди, застана на прага по халат и с разчорлена коса. Със странен поклон той каза:
— Извинете, мадам. Съжалявам за безпокойството, но ви търсят по телефона.
— Момчетата в парижката станция… Нацистите никога нямаше да проникват там без твоя помощ… Роджър Мартин… Амос Хилиард… Ти си бил.
Меткалф чуваше как сърцето му бие. Червендалестото лице на Чип блестеше от пот. Размитите му сиви очи изглеждаха мъртви.
— Ти ме надценяваш, приятел. Аз само подшушвам на СД правилната посока, съобщавам имената и местата. Те си имат хора, които почистват къщата.
— Почистват къщата… — повтори Меткалф. В главата мунахлу образът на Скуп Мартин, удушен. На Амос Хилиард. На Дерек Къмптън-Джоунс и на Джони Бетс в Париж… У него се надигна гняв. Погледна в дулото на пистолета, насочен срещу него. Беше като жестоко облещено черно око.