Погледна Чип в очите, които изглеждаха като още един комплект дула на пистолети.
— Свали оръжието, Чип — каза той.
— Виж, понякога патриотите трябва да правят гаден избор — каза Нолън. Пистолетът не помръдна. — Светът не е красиво място. Човек трябва да избира на чия страна е.
— Да избира на чия страна е… ти на чия страна си? На страната на фашистите? Нацистите? Адолф Хитлер?
— Аз съм на страната на реализма, приятел. На страната на по-силната Америка. А не на мекия социализъм в държавата на благоденствието, в каквато Рузвелт и неговите просъветски привърженици на новия курс се опитват да превърнат Америка. Виж, Меткалф, ако не беше толкова заслепен, можеше да видиш какво става наоколо, вероятно щеше да разбереш жестоката истина. Има хиляди комунисти на заплата във Вашингтон и Рузвелт го знае. И какво казва по този повод? Някои от най-добрите ми приятели са комунисти. Кой е най-близкият му съюзник?
— Хари Хопкинс. Свали пистолета, Чип.
— Правилно. Хари Хопкинс. Известен съветски агент. На практика живее в Белия дом. Повечето от мозъчния тръст на Рузвелт са членове на комунистическата партия с партийни книжки. Блюдолизци на своя „чичо Джо“. „Чичо Джо е добър човек“ — казват другарите. Кое е първото нещо, което Рузвелт направи, като встъпи в длъжност? Призна Съветския съюз — легитимира разбойниците, които ограбиха Русия, болшевиките, които дадоха да се разбере, че възнамеряват да разпространят комунизма в целия шибан свят. Рузвелт и неговите червени приятели искат да предадат света в ръцете на съветската робовладелска империя. Да установят едно-единствено правителство, което да управлява света от Москва. Разбираш ли, Меткалф?
— Разбирам, че си скапан фашист. — каза Меткалф спокойно.
— Това е само една дума — контрира го Чип. — Националсоциалисти, нацисти, фашисти — както искаш ги наричай, не ми пука. По-добре се моли бъдещето на света да е в техни ръце. Дали си съгласен с Хитлер или не, трябва да си глупак, ако не разбираш, че той пое една гнила, разкапана страна от ръцете на евреи и комунисти и я прочисти, превърна я в най-силната, най-могъщата нация в Европа.
— Тирания, ето в какво я превърна.
— Не, младежо. Тирания е онова, което славянските орди създават в Русия, с геноцида срещу бялата раса. Кажи ми нещо, Меткалф. Твоите богати родители как те отгледаха да си „розов“ или си се променил в Йейл? Меткалф се засмя.
— Значи това е, което си мислиш, че съм комунист.
— Не, ти не си комуняга, Меткалф. Знаеш ли какво си? Онова, което Ленин нарича „полезен идиот“. Така той наричаше всички безмозъчни просъветски апологети и блюдолизци в западните демокрации, които защитават Комунистическия интернационал, независимо колко е брутален. Сега всички вие полезни идиоти се опитвате да ни вкарате във война с нация, която не ни заплашва с нищо. Така милиони американски момчета може да умрат в чужбина, за да направят Европа безопасна за чичо Джо.
— Под нация, която не ни заплашва, имаш предвид нацистка Германия, така ли? Третият райх? Чиито танкове вече навлязоха във Франция и Полша, Норвегия и Дания, и Холандия…
— Лебенсраум. Наричам го пространство за дишане. Предполагам не си забелязал как твоят чичо Джо граби недвижими имоти наляво и надясно, но сме се вторачили в Хитлер, нали? Той вече нахлу във Финландия и Литва, Латвия и Естония, налапа големи парчета от Румъния, Полша… А войната едва е започнала.
Рузвелт и болшевишките господари искат да ни въвлекат в тази война. Това е титаничен световен конфликт, приятел, а Америка бива въвлечена на грешната страна. Белият дом и момченцата с гащи на райета в Държавния департамент блудстват заради чичо Джо, а Рузвелт и оня задник Алфред Коркоран пращат агенти по цял свят да се борят срещу Хитлер, единствения истински приятел, който имаме. Агенти като теб, Меткалф, са вредни. Ти си на терена, извършваш операции и това те прави истинска заплаха. Ако мъже като теб не бъдат спрени, вашите приятели в Москва скоро ще пометат Европа.
Меткалф само кимна.
— Сега разбирам. Затова се интересуваше за Кундров. Не беше сигурен дали съветското разузнаване не е по петите ти. Страхувал си се да не ти е провалил прикритието.
— А ти на чия страна си?
Нолън вдигна рамене.
— Имаше само един начин да съм сигурен. Трябваше да се срещна лично с теб и да те погледна в очите.
— Което означава, че сме сами — продължи Меткалф, мислейки почти на глас. — Никога не би се показал пред редовите. Не и ти. Ти май си най-високопоставеният шпионин на райха в разузнаването на САЩ. Твърде много са възможностите за разобличаване.
— Ти си прав, че не бих позволил да ме видят по този начин. Не, ако имам подкрепление, то ще е някой, на когото имам пълно доверие. Някой, с когото съм работил лично. Дискретността е естествено от огромно значение. Но ти знаеш какви сме ние от Гестапо. Вярваме в приятелството. Не като оня бърборко Коркоран с неговата херметизация. Какъв лъжец беше само. Проклет лъжец и заплаха.