— Тоя тип Кундров, с когото се срещнах по-рано днес, явно знаеш, че е от ГРУ?
Чип кимна.
Той в момента не се прицелва в мен, помисли си Меткалф. Той слуша внимателно, обръща внимание на онова, което му говоря: не може да се фокусира добре върху две неща.
— Е, сега следва най-умната част.
Той се наведе към Чип, естествен жест на човек, доверяващ тайна, и усети предупредително стягане около гърлото. Изведнъж, със скоростта на светкавица, сграбчи с дясната си ръка дулото на пистолета, близо до ударника, и го насочи нагоре. Същевременно блъсна с всичка сила с левия си лакът назад към мястото, където предполагаше, че е слънчевият сплит на неговия удушвач. Рязко изпускане на въздух му подсказа, че мощният му удар е бил точен. Сега измести бързо тялото си от линията на стрелбата, преди да се хвърли към Нолън. Колтът произведе изстрел, но куршумът се заби в ламаринения покрив точно когато Меткалф се отпусна с тежестта на тялото си върху Чип и го притисна към пода.
Свит върху пода, на няколко стъпки от него, лежеше красив мъж с аристократични черти.
— Ти, копеле — ръмжеше Чип, докато двамата мъже се мъчеха да докопат пистолета. С един последен напън ръката на Меткалф успя да издърпа колта от ръцете на Чип, но оръжието излетя във въздуха и се стовари с трясък върху циментовия под на около метър от тях. Чип се обърна, за да види къде е оръжието, и през това време Меткалф заби коляно в слабините му.
— Мръсен нацист — викна Меткалф, фрасна още едно коляно на Чип, за да подчертае думите си.
Чип изкрещя от болка и загуби съзнание. Меткалф се обърна към втория мъж — „хер Клайст“, както му викаше Нолън, който беше се надигнал на колене и неистово търсеше колта. Меткалф трябваше да го открие пръв. Изведнъж се втурна след него, очите му трескаво се оглеждаха. Къде ли беше? Оръжието не се виждаше никъде. А къде е германецът? И двамата сякаш бяха изчезнали.
Имаше твърде много места за криене, твърде много парчетии от машинарии, зад които можеше да се прикрие въоръжен убиец, а пистолетът му даваше предимство. Трябваше да изчезва веднага.
Меткалф затича покрай редица декори и после се шмугна в друга част от студиото. Той тичаше, краката му минаха дължина колкото половин футболно игрище. Трябваше да измисли план — да превърне себе си от плячка в хищник.
Последиците от един провал щяха да са огромни. Мястото за срещата се бе превърнало в лобно място, гарантиращо не само неговата смърт, но и смъртта на Лана.
Седна на пода до изрязан от картон алпийски връх, дишайки тежко. Сякаш двамата си бяха поделили студиото и се дебнеха. Но дали някой от тях го бе видял да влиза?
Слаб шум, после по-силен, послужи вместо отговор. Дочу стъпки и веднага разпозна тежката походка на Нолън.
Трябваше да се махне оттук незабелязано. В мрака мярна очертанията на дървена врата на около сто метра. Бързо, без да вдига шум, стигна до нея и хвана топката. Тя остана в ръката му.
Вратата беше фалшива. Не беше нищо повече от нарисувана дървена рамка и врата от тънък не повече от четвърт сантиметър шперплат, прикрепен с лепило към нея. Меткалф я побутна, но вероятно беше подсилена отвън. След това чу стъпките на Чип по-близо, видя го да тича по пътеката към него, отново с колта в ръка. Петдесет стъпки, трийсет стъпки…
Меткалф беше в капан.
Вляво от него имаше голям метален контейнер за боклук около метър висок и метър и половина дълъг. Беше нащърбен и ръждив, но все пак металът щеше да послужи като щит срещу куршумите от колта. Точно когато Чип застана пред него на един изстрел разстояние, Меткалф се мушна зад контейнера. Последва тишина. Вероятно Чип сменяше позицията си, за да се опита да стигне до него без металното прикритие по средата.
Меткалф се възползва от суматохата и зареди своя пистолет „Смит и Уесън“. Изведнъж последва стрелба и Меткалф усети пронизване като от игла в дясното рамо. Куршумът заседна точно над ключицата. Едва дишаше, болката беше непоносима. Как можа да се случи? Докато топлата кръв капеше върху дрехите му, осъзна с ужас, че това въобще не беше метален контейнер, а коприна, опъната върху дървена рамка. Куршумът лесно беше пробил плата, преди да се забие в тялото му.
Претьрколи тялото си по циментовия под, надявайки се, че поне промяната в позицията ще го спаси от нов залп куршуми. Още един изстрел и после още един проникнаха в декора, без да го улучат. Меткалф залази на колене по пода, декорът сега му служеше като завеса да го скрие от погледа на Чип.