Меткалф не искаше да му даде предимство за избор.
Той извади своя фалшив лугър и ненадейно изскочи, опирайки оръжието в лицето на Чип. Чип се отдръпна и също насочи оръжието си.
Помещението се изпълваше с мъгла, която бе стигнала до равнището на коленете им.
— Казах ти, Стивън, че днес ще умреш — викна Чип.
— След теб, задник — отвърна Меткалф. — Изглежда ми като шикалкавене.
Очите на Чип се вторачиха в очите на Меткалф, но лицето му издаваше несигурност. Фалшивият пистолет си бе свършил работата. Не бе нужно човек да стреля, за да има ефект.
Меткалф продължи да се перчи, сякаш пистолетът му бе пълен с 9-милиметрови пълнители.
— Е, какъв ще е филмът, Чип? Кой ще победи?
— Зависи чии топки са по-големи — отговори Чип, опитвайки се да се усмихне.
Меткалф забеляза с периферното си зрение как германският убиец влиза вътре през входа.
— Или поне на кой му стиска да умре? — каза Меткалф. — Аз съм малка рибка, нали? Един от многото оперативни агенти, които се опитват да участват в битката. Докато ти си голямото зъбчато колело в машината. Един от любимите на нацистите ренегати. Ако бъдеш убит, ще е голяма загуба за фашисткия свят, нали?
Цигуларят пристъпваше тихо през дебелата бяла мъгла. Не виждаше нищо. По-лошото бе, че не усещаше никаква миризма. Парливият пушек беше блокирал деликатните носови мембрани, осигуряващи обонятелните му способности, неговото най-добро оръжие.
Без него беше загубен. Чувстваше странна дезориентация, граничеща с паника. Вървеше внимателно през мъглата с протегнати ръце, а в лявата ръка стискаше струната от цигулката.
Стори му се, че чу нещо.
По-бърз и от гърмяща змия, той нападна. Стискайки единия край на струната, за да направи примка, той я хвърли около врата на жертвата.
После осъзна, че души нещо твърдо, нещо от дърво.
Манекен.
Отвратен, разхлаби струната и продължи напред през облака.
Без обонянието си цигуларят знаеше, че е инвалид. Но това нямаше да го спре да извърши убийството.
Димът беше достигнал вече до раменете им. Беше зловещо усещане, сякаш бяха потопени в облак и само главите им стърчаха отгоре. Димът, още по-гъст и по-непроницаем от всяка естествена мъгла, замъгли очите на Меткалф. Къде беше вторият мъж, когото Нолън нарече хер Клайст? Трябваше да внимава да не допусне другият да се промъкне към него, докато е ангажиран с Чип.
— Всъщност днес не планирам да бъда убит. На теб обаче — Чип се поколеба, поглеждайки към оръжието на Меткалф — не съм ти давал лугър.
Меткалф вдигна рамене.
— Ти не си моят единствен източник за осигуряване на оръжие.
— Германски пистолет, а?
— Странно — заяви Меткалф в същия речовит стил. Дойчовците май само се правят, че имат оръжия, а? Можеш ли да се справиш с този?
— Това е антика.
— Вземаш онова, което ти предлагат. Военновременни доставки и прочие.
— Това е, Господи, това е… мамка му, фалшиво Проклетият отвор на цевта е запушен…!
Меткалф не изчака реакцията на Чип. Той се хвърли срещу Чип с цялата си тежест, сваляйки го на земята. И двамата бяха обгърнати от бензиновия пушек. Очите на Меткалф лютяха, докато се бореше с Чип за пистолета.
Цялото тяло го болеше, а това намаляваше значително силата му. Но Чип изглеждаше също толкова омаломощен. Все пак се изправи с огромни усилия, ръмжейки от гняв, не пускаше оръжието, въпреки че Меткалф беше успял да го обърне и то сега сочеше срещу самия Чип.
— Хей, момченце от Йейл, всичко ще стане на пух и прах Накрая.
Чип Нолън пъхтеше тежко, с подигравателна усмивка на устните си, дясната му ръка с оръжието трепереше от напъването, докато Меткалф се опитваше със сила да насочи пистолета в ръката на Нолън към самия него. Беше някакъв свиреп вариант на борба за отнемане на оръжието.
— Ти ще станеш на пух и прах.
Пистолетът, който твърдо бе в ръката на агента от ФБР, сочеше първоначално към Меткалф, после отново срещу Чип и така непрекъснато сменяше посоката си като в някаква детска игра. С внезапен неистов порив на сила Чип насочи пистолета срещу Меткалф и натисна спусъка. Ръката му трепереше. Пистолетът се разклати силно. Но Чип се беше надценил и не успя да устои на противодействието на Меткалф. В същия миг, в който Чип натисна спусъка, китката му се огъна назад, сочейки към очите му, които се разшириха от ужас, съзнавайки какво предстои да се случи.
Експлозията проглуши Меткалф, докато наблюдаваше ужасяващата сцена, при която част от главата на Чип се отдели и кръв заля лицето му. Той падна на земята, изцяло изтощен. Белият пушек го обгърна изцяло. Беше сляп: обездвижен от болката, мъчеше се да си поеме въздух. Дочу шум от тътрене на крака. Шептящ, плъзгащ се шум като от змия на пясъка. Някакъв първичен инстинкт го накара да дръпне назад ръката си. Почувства, че нещо докосна врата му, нещо студено и метално и изведнъж се стегна на гърлото. Някой го душеше, при това с десет пъти по-голяма сила отпреди. Той се изправи нагоре, после заизвива тялото си на едната и на другата страна. Впрегна резерви от сила, за които не подозираше, че притежава. Опита се да извика, но всичко, което се получи, бе бълбукане.