Няколко пръста на дясната му ръка бяха притиснати от жицата или каквото бе там, правейки цялата ръка безполезна. Заудря с лявата си ръка, свита в юмрук, наоколо, докато най-накрая напипа нападателя си.
Те имат хора, които почистват къщата. Това бе човекът, който почистваше къщата.
Убиецът от СД щеше да изпълни задачата си. Злокоб-ният убиец, който удуши момчетата в Париж, Амос Хи-лиард и неговия добър приятел Роджър Мартин… И който възнамеряваше да удуши Меткалф. Образите на умрелите мъже нахлуха в съзнанието му, докато металната жица разрязваше врата му. С пръстите на дясната ръка успяваше да опази сънната си артерия, докато жицата режеше деликатната плът на врата му. Не виждаше, очите му бяха замъглени от гъстия дим, всичко около него беше замъглено. Беше обграден от непрогледен бял дим, не виждаше по-далеч от няколко сантиметра пред себе си. Изви гърба си, извръщайки се яростно, ритайки в посока на своя убиец, опитвайки се да се докопа до тялото му. Но този път удушвачът беше застанал съвсем близо, за да могат ударите да имат някаква сила. Жицата го пристегна още повече, прекъсвайки притока на въздух, докато Меткалф усети главата си лека, а пред очите му пробляснаха мълнии сред непрогледния бял дим. Не можеше да диша!
Не, нямаше да се даде на убиеца, не можеше да позволи на човека от СД да успее да го надвие. Ами Лана, тя ще пристигне всеки момент с кола, шофирана от Кундров, а няколко минути след това ще се приземи британският „Лисандър“, двамата с Лана ще се качат на него и ще заминат в Англия в безопасност. Лана ще се спаси, ще е свободна и работата, която те свършиха, документите, които предадоха на Фон Шюслер, ще бъдат легитимирани. Нацистите ще повярват в тях.
Лана ще е в безопасност, а нацистката военна машина въвлечена в конфликт, който не можеше да спечели, и ще бъде победена. Трябваше да се случи, щеше да се случи. Всичко сега зависеше от това Лана да пристигне, двамата да се качат на онзи „Лисандър“ и да полетят към безопасността. Съдбата на двама души зависеше от това; съдбата на милиони също зависеше от това.
Не можеха да го убият точно сега!
Със свободната си ръка той успя да хване едната ръка на нападателя си, ръката, която стягаше примката неописуемо около гърлото на Меткалф. Извивайки отново тялото си и напъвайки всичките си сили, той докопа няколко пръста от ръцете на убиеца и успя да ги отдели от желязната хватка, дърпайки ги с всичка сила. Сега убиецът затягаше още по-силно примката около врата му, по-силно, отколкото Меткалф си представяше, че е възможно. Той беше на границата на припадъка. Притиснатата му дясна ръка беше безполезна в борбата, макар че в същото време го спасяваше, тъй като ако не бяха пръстите му, вратът му вече щеше да е прерязан.
Цялото тяло на Меткалф трепереше, побиваха го тръпки от усилие. Той не отслабваше нито за миг натиска върху пръстите на убиеца. Накрая успя да хване всичките му пръсти, изви ги назад, докато чу пукване. Беше счупил пръстите му. Убиецът изкрещя от болка и гняв и хватката му се разхлаби. Меткалф си пое дъх. Краката му се удариха в нещо, твърд предмет, който той не можеше да види, но осъзна, че е един от двесталитровите варели с гориво.
Да! Гориво! Дизелът!
Само ако можеше да пробие варела, за да изтече лепкавото му съдържание.
Хвана с двете си стъпала като с ножица варела, наклони се на една страна, макар така примката да го стягаше по-силно, и го изблъска. Той се обърна, маркучът се откъсна от отвора и течността започна да се излива наоколо свободно.
Но не беше дизел, а бензин! Не беше лепкава течност, нямаше да свърши работа!
Изведнъж жицата около врата му се отпусна. Убиецът крещеше, докато бензинът му влизаше в очите, ослепявайки го временно. Германецът отскочи назад, освобождавайки пътя. Меткалф, напълно свободен, залитна напред. Спъна се в твърд предмет, обвит целият в непрогледната мъгла. Един от генераторите за пушек. Виждаше синия пламък в основата му, все още догарящ бензина, който бе останал. Меткалф хвърли уреда към германеца. Той се удари в него и падна шумно на пода до краката му.
После проблясна светлина.
Оранжев отблясък, който за части от секундата експло-дира в огромна горяща точка. Дочу рев на ранено животно и видя кълбата от огън да доближават към него.