— В апартамент на улица „Мазагран“, недалеч от пристанището Сен Дени.
— Това ли е адресът на станцията. Улица „Мазагран“.
Мюлер поклати глава.
— Само преходен пункт. Апартаментът е на дърта курва.
— Доставката стигна ли до там?
Мюлер се усмихна и бавно кимн.
— По-точно бе прибрана. От агент, за когото подозираме, че е британец, който живее тук под прикритие.
— Е? — попита Клайст нетърпеливо.
— Изпуснахме го.
— Какво? — Клайст въздъхна с отвращение. — Искаш да се завъртя при курвата?
— Не бих отлагал — отвърна Мюлер. — Между другото, изпълнението ти беше чудесно. Бах ли беше?
Проститутката чакаше клиенти в основата на голямата арка в края на улица „Фобур Сен Дени“, построена през седемнадесети век в чест на победите на Луи XIV над Фландрия и Райланд. Всъщност там чакаха пет проститутки. Бърбореха помежду си, извръщайки главите и телата си към минувачите, които бързаха да се приберат преди комендантския час. Можеше да е всяка от тях, помисли си Клайст.
Докато ги отминаваше в зелената си униформа на СД, забеляза, че трите бяха твърди млади и не отговаряха на описанието „дърта курва“, което Мюлер бе дал за притежателката на апаратурата, спусната в Турен от Кралските въздушни сили. Според казаното от Мюлер курвата бе около четиридесетгодишна и имаше извънбрачно роден син на двадесет и четири години, участник в Съпротивата. Тя често позволяваше на сина си да използва апартамента й за явки. Само две от проститутките тук бяха достатъчно възрастни да имат двадесет и четири годишни синове. Ноздрите му се разшириха. Долови безпогрешна смесица от аромати, които свързваше с френските проститутки — миризма на евтини цигари и ухание на скъп парфюм, какъвто те неизменно използваха по-скоро за прикриване на лошата си лична хигиена. Женската им миризма се усещаше силно заедно с остатъци от мъжки миризми, които не са били изцяло отмити. Пълна отврат, общо взето.
Жените веднага забелязаха униформата му, която си облече нарочно. Няколко се обърнаха след него, усмихвайки се похотливо, и го поздравиха с „добър вечер“ на лош немски. Двете, които не му обърнаха внимание, бяха дъртите, а това не го учуди. По-възрастните хора презираха немските окупатори по-открито най-малкото. Той се поспря, усмихна им се и свърна към тях. Мина съвсем близо до жените.
Когато се доближи достатъчно, подуши уплахата им. Беше мит, че само кучетата подушват страха у човека, Клайст го бе узнал още като студент по биология. Силните чувства, особено ужасът, стимулираха потните жлези под мишниците и около слабините. Секрецията се излъчваше чрез фоликулите на космите. Миризмата беше силна, мускусна и възкисела, веднага се разпознаваше.
Подуши нейния страх.
Курвата не само мразеше германците, тя се боеше от тях. Погледна униформата, позна, че е от Гестапо и остана ужасена, че участието й в Съпротивата може да е разкрито.
— Ти — каза Клайст, сочейки я.
Тя избягна погледа му, извръщайки очи. Това бе още едно потвърждение, макар че не се нуждаеше от потвърждение.
— Германски господин предпочита теб, жаклин — подразни я една от по-младите курви.
Тя се обърна с неохота да посрещне погледа му. Косата й бе зле изрусена с кислородна вода, при това доста отдавна.
— О, такъв привлекателен войник като теб може да си намери нещо много по-добро от мен — каза тя, опитвайки се да придаде на гласа си безгрижен тон.
Говореше дрезгаво от цигарите. Той долавяше ударите на сърцето й през треперещия й глас.
— Предпочитам зрели жени — отвърна Клайст. — С опит. Жени, които знаят това-онова.
Другите жени се кикотеха и дърдореха.
С огромно нежелание блондинката се съгласи.
— Къде ще отидем? — попита тя.
— Нямам жилище — отвърна Клайст. — Не съм на служба в града.
Курвата вдигна рамене, докато двамата се отдалечаваха.
— Наблизо има една алея…
— Не. Не върши работа за това, което съм си наумил.
— Щом нямаш квартира…
— Имаме нужда от легло и усамотяване. — Нежеланието й да го заведе у дома бе почти комично. Харесваше му да си играе на котка и мишка. — Не може да нямаш апартамент някъде наблизо. Няма да съжаляваш.
Сградата, в която се намираше квартирата й на улица „Мазагран“, бе мръсна и в окаяно състояние. Изкачиха четирите етажа мълчаливо. Тя дълго рови за ключовете в чантата си. Виждаше се, че е нервна. Накрая го покани вътре. Апартаментът бе учудващо просторен със съвсем малко мебели. Заведе го в спалнята си и посочи вратата на банята.
— Ако искаш да ползваш банята, моля.
Леглото бе голямо, матракът — на бабуни. Беше застлано с яркочервена покривка. Той седна в единия край, а тя — до него. Започна да разкопчава куртката му.