— Да, спомням си я съвсем смътно. Но имаше снимки и нейната баба — която аз наричах бабушка — винаги ми разказваше разни неща за нея, за да запазя спомена за майка си жив. Знам, че е била много смела жена.
Меткалф кимна.
— Смела колкото никой друг и аз съм убеден, че е предала своята смелост на теб. Историята на нашите две страни е пълна с толкова погрешни стъпки, толкова ужасни грешки. Имаш възможността да сложиш нещата в ред, да вземеш вярното решение, да направиш вярната стъпка. И аз съм убеден, че ще го направиш.
Лимузината на посланик Стивън Меткалф спря на летище „Шереметево“ край Москва. Нямаше фотографи да го чакат, нямаше телевизионни камери, никакви журналисти. По негово настояване. Той беше пристигнал в Москва незабелязано и искаше да напусне по същия начин. Нека другите дават интервюта и си приписват заслуги.
Един от най-взривоопасните моменти на двайсети век, век, изпълнен с взривоопасни моменти, беше отминал. Опитът за преврат се провали. Без подкрепата на човека, известен като Диригента, заговорниците не можеха да продължат. Статуите на старите тирани бяха свалени, улиците се изпълниха с радост.
Историята беше направена. Не беше нужно на когото и да било да знае кой я беше направил. Светът нямаше идея за ролята му, която промени историята, преди половин век. Нямаше да узнае и за ролята, която току-що изигра. Единствените, които знаеха, бяха синът му, когото той не познаваше, и старият приятел на Меткалф, червенокосият лейтенант от ГРУ на име Кундров, който сега бе побелял генерал с три звезди.
Пехотинецът, изпратен от посолството на САЩ, му помогна за багажа. Младежът се отнасяше с уважение към Меткалф и се притесняваше от присъствието на толкова важна клечка.
Меткалф се държеше сърдечно, но умът му бе другаде.
Специален подарък — беше казала Лана. Подаръкът на любовта.
И за първи път от осем десетилетия Стивън Меткалф разбра, че някои подаръци нямат цена.