Наистина нямаше време за губене, както предупреди и Коркоран. Предстоеше да си уреди съветска виза. Това можеше да стане в съветското консулство в Париж на булевард „Ланс“. Германските окупатори на Париж сега бяха партньори на руснаците; Москва щеше да прояви отзивчивост. Още повече, че семейството на Меткалф все още поддържаше макар и ограничени бизнес отношения със съветското правителство. Така че представителите на фамилията би трябвало да бъдат възприемани като важни гости в Москва. Беше сигурен, че ще получи визата без проблеми.
Но се налагаше да се свърже с брат си Хауард в Ню Йорк. Тъй като Хауард ръководеше семейния бизнес, именно той трябваше да уреди чрез съветското правителство пътуването на брат си. Хауард без съмнение щеше да се озадачи от молбата му. Той знаеше, че Стивън сега работи за правителството под някакво прикритие, но от съображения за сигурност не го бе информирал по-подробно.
Когато Меткалф излезе от Пещерата, барът горе бе притихнал. До барплота имаше само няколко от най-върлите пияници, изпаднали в тъпа забрава. Само съдържателят Паскал го забеляза да се качва. Той се бе привел над сметалото, а до него имаше купчина сметки. Изчисляваше печалбата от вечерта. Паскал направи бърз жест с показалеца и средния пръст, имитирайки пушене. Не беше забравил за цигарите, които си поръча. Меткалф го потупа по рамото, минавайки безмълвно през бара, и излезе на улицата.
Погледна си часовника. Малко след един часа сутринта.
По това време на нощта по улиците на Париж не се мяркаше жива душа. Меткалф бе уморен и щеше да е добре да се наспи, но срещата с Корки го превъзбуди и повиши адреналина му. Колкото и да се нуждаеше от почивка, бе наясно, че точно в този момент няма да може да заспи.
Беше късно наистина, но не чак толкова. Познаваше една жена, един от най-важните му източници. Беше шифровчик… нощен бухал, обичаше да стои до късно вечер, макар че изискваха от нея да се явява в девет часа на работа.
Тя щеше да му се зарадва, нищо че бе толкова късно през нощта. Винаги реагираше по този начин. Е, тъкмо сега с посещението си в малките часове щеше да разбере дали наистина е така.
Флора Спинас беше доста обикновена жена, но много мила. Отначало се държеше боязливо и въздържано, но когато започна да се отпуска, стана игрива, а после страстна. Преди германската окупация, пет месеца по-рано, тя работеше като шифровчик в Главната дирекция за национална сигурност. След нахлуването на нацистите Гестапо сложи ръка на службата за сигурност и нейната централа на улица „Сосе“, точно зад ъгъла на Елисейския дворец, се превърна в главна квартира на Гестапо. След като се отърва от ненадеждните служители, Гестапо остави на работа мнозина французи, тъй като страдаше от недостиг на хора с френски език. Повечето от секретарките и деловодителките запазиха работните си места. Французойките не харесваха новите си шефове, но онези, които останаха на работа, бяха достатъчно умни да си държат устите затворени.
Всички имаха свой личен живот, семейна история. Флора Спинас също имаше житейска трагедия. Обичната й баба умря, когато нацистите нахлуха в Париж. Персоналът в Парижката болница, където по това време нейната баба се лекуваше, бързаше да избяга от Париж, но някои от пациентите бяха тежко болни и не можеха да ги местят. Поставиха им смъртоносни инжекции. Между тях бе и бабата на Флора. Тя страдаше мълчаливо, но гневът й от онова, което нацистите направиха с Париж и с нейната баба, продължаваше да гори с пълна сила вътре в нея.
Стивън знаеше всичко за Флора — мрежата на Корки беше свършила добра работа, съпоставяйки болничните регистри със списъците на служителите във важни служби в Париж — още преди да я срещне „случайно“ в парка „Монсо“. Тя бе поласкана и едновременно притеснена от вниманието на този красив и богат аржентинец. Забавляваха се с глупавите надписи, които германците бяха поставили из парка: „Лазен нихт третен“ — „Не газете тревата“. Преди окупацията жителите на Париж можеха да си организират пикници навсякъде в парка „Монсо“. Сега обаче действаха германските порядки.
В полунощ влизаше в сила комендантски час и хората с мозък в главите си по това време си седяха в къщи или поне не на открито. Нарушаването на комендантския час можеше да означава една нощ в затвора. Понякога караха нарушителите да лъскат ботушите на германските войници или да белят картофи във военните кухни.
Имаше доста път пеша до апартамента на Флора на улица „Боети“. Беше оставил старата и мощна кола „Хиспано-Суиса“ пред кооперацията си на улица „Риволи“. И добре постъпи. Ако беше отишъл на приема с автомобила, щеше да се наложи да го изостави на авеню „Фош“. Дочу бръмченето на кола — черен „Ситроен“ на Гестапо. Но явно пътниците му бяха твърде заети, за да спрат и да безпокоят самотен минувач, който трябваше по това време да си е у дома, а не да скита из улиците.