— Ако ударим джакпота и ти успееш да го вербуваш, Стивън, той ще бъде един от най-важните ни канали за достъп до германското Върховно командване. Той е близък с посланика на Германия в Москва граф Вернер фон Шуленбург. Произхожда от аристократично семейство и има невероятни връзки. Знаеш какво означава това — той се подсмихна иронично. — Тези господа си запушват носовете в присъствието на хора, издигнали се от низините, като военното парвеню Адолф Хитлер. Всичките се отнасят с презрение към фюрера. Но същевременно са германски патриоти. Доста заплетено.
— Ако Фон Шюслер е германски патриот, както предполагаш, едва ли ще стане предател на страната си в разгара на войната. С фюрера или без фюрера.
— Неговата преданост може да се окаже по-сложен проблем, отколкото изглежда на повърхността. Но няма да разберем, докато не опитаме. А ако ние — ти — успеем, информацията, която той може да ни доставя, е наистина удивителна.
— Информация за какво? Дори да е високопоставен дипломат във външното министерство, едва ли е посветен във военната стратегия на Хитлер и неговото близко обкръжение — възрази Меткалф. — Той не би могъл да знае плановете на нацистите за нахлуване във Великобритания.
— Правилно. Но ще е добре информиран за състоянието на отношенията между Германия и Съветския съюз. Всъщност това е нещото, на което се надяваме най-много.
Меткалф поклати неразбиращо глава.
— Те са съюзници. От миналата година Хитлер и Сталин са съюзници в тази проклета война. Какво повече можем да узнаем?
Коркоран го погледна тъжно, сякаш бе разочарован.
— Те подписаха лист хартия. Договор. Но един договор е като огледало, Стивън. Всеки вижда в него онова, което желае да види.
— Не те разбирам, Корки.
— Хитлер предлага на Сталин лист хартия за подпис, лист хартия, на който пише: ние сме приятели, интересите ни съвпадат, ще си партнираме. Но Сталин вижда върху този лист онова, което иска да види: отражение на неговите амбиции, надежди, аспирации. А това, което Сталин вижда в договора, не е непременно същото, което Хитлер вижда. Хитлер може да вижда напълно различни неща. А ние, страничните наблюдатели, останалата част на света, може да предпочетем да видим в това огледало отражението на пакт между двама злодеи, които са решили да мародерстват заедно, или игра на надлъгване. Защо огледалото отразява наопаки ляво и дясно, но не горе и долу?
— Нали знаеш, че не ме бива много по твоите загадки, Корки?
Коркоран въздъхна от раздразнение.
— Всъщност, Стивън, огледалото не размества ляво и дясно, а отразява онова, което е пред него.
Меткалф отново кимна.
— Искаш да знаеш какво руснаците мислят за германците и какво германците мислят за руснаците. Това е истината, която те интересува, нали?
Коркоран се усмихна.
— Истината е счупено огледало, раздробено на безброй парченца. Всеки вярва, че неговото парченце е цялата истина. Ако позволиш да парафразирам версията на сър Ричард Франсис Бъртьн за стиховете от „Касида“ на Хаджи Абду.
— Позволявам ти — отговори Меткалф.
Корки често рецитираше строфи от този персийски панегирик.
— Съюзът между тези двама тирани — каза той — е най-голямата мистерия на тази война. Той е от решаващо значение. Спомняш ли си Пелопонеската война, Стивън?
— Страхувам се, че се е случила малко преди да се родя, старче. Ти също трябва да си бил с къси панталонки по това време.
Коркоран се засмя.
— Атина оцелява само заради разногласията между двата й най-ужасни врага.
— Да не искаш да кажеш, че между Германия и Русия има някакви разногласия?
— Казвам, че искам да разбера дали има. Това ще е наистина ценна информация. И единствената ни надежда впрочем.
Смръщеното чело на Меткалф подсказа на неговия наставник, че не разбира съвсем думите му. Коркоран продължи:
— Докато Хитлер бе ангажиран с битка срещу Великобритания и Франция, руснаците му изпращаха желязо и гума, зърно и добитък. Руснаците хранеха войниците на Хитлер и снабдяваха армията му. Забележи, собственият народ на Сталин гладуваше, докато той продаваше на Хитлер хиляди тонове зърно! Тия двама тирани си поделяха Европа, сега планират да си поделят Британската империя и заедно да управляват света.
— Стига, Корки. Едва ли ще успеят да разделят Британската империя. Чърчил ми се струва твърдо решен да я опази.
— Той е твърдо решен, както се полага на един лидер. Но какво може да направи пред лицето на един враг, който го превъзхожда, като нацистите. Когато заявява, че няма какводруго да предложи освен кръв, сълзи, мъки и пот — вярвам му. Англия не разполага с нищо друго. Самото й оцеляване е под въпрос.