— Добре — каза Меткалф. — Сигурно има някаква ужасна грешка, но всичко ще се изясни на улица „Сосе“.
Той тръгна към дъното на работилницата, покрай линотипната машина. Единият от агентите го следваше плътно, държейки го за лакета. В другата си ръка носеше насочения револвер. Вторият агент вървеше отзад.
Меткалф забеляза с периферното си зрение, че Дкжроа бе свалил пистолета най-после и се насочваше с количката към магазина, явно за да обслужи клиента, който влезе, още повече, че кризата отмина. Остана само с двамата агенти на Гестапо, но те все още го превъзхождаха.
Както крачеше, той наведе засрамено глава и започна да трепери от страх.
— О, Боже — мърмореше Меткалф. — Това е ужасяващо. Отдавна се страхувах, че може да се случи.
Коленете на Меткалф се подгънаха и той падна на пода, ридаейки силно. Беше трепереща развалина, обхваната от страх. Агентът до него отпусна ръката му мигновено под тежестта на свличащото се тяло на Меткалф. Падайки на пода, Меткалф повлече германеца със себе си, после се обърна светкавично и блъсна главата му в каменния под. Чу се как черепът на гестаповеца се пукна от удара в камъка. Очите му изскочиха от орбитите си, виждаше се само бялото.
За части от секундата Меткалф скочи на крака с валтера на изпадналия в безсъзнание германец. Скри се зад металната преса и стреля срещу другия германец.
— Пусни оръжието или ще умреш — викна германецът, но върху флегматичната му преди това физиономия се четеше страх. Той стреля срещу Меткалф, но куршумите отскочиха от металния корпус на линотипната машина. Прикрит зад нея, Меткалф промуши дулото на откраднатия пистолет в един от процепите на машината, внимателно се прицели, докато нов откос от куршуми издрънчаха върху метала. Гестаповецът се втурна към Меткалф, стреляйки, но изстрелите рикошираха от метала.
Изведнъж Меткалф усети остра болка в бедрото си. Един куршум бе облизал плътта, разкъсвайки плата на панталоните му. Стисна зъби и стреля отново, улучвайки германеца в гърлото. Мъжът извика от болка и падна. Той притискаше ръката, от която бликаше яркочервена артериална кръв. Дясната му ръка натисна още веднъж спусъка на пистолета, който сочеше към циментовия таван. Агентът се отпусна на пода, ревейки като животно. Надничайки иззад пресата, Меткалф видя, че изстрелът му е бил смъртоносен. Мъжът още не бе издъхнал, но постепенно губеше съзнание. Ревът му се превърна в немощно хъркане.
Меткалф се обърна и побягна към задната врата. През десния му крак премина спазъм от болка. Дочу шум от тът-рене и се обърна да разбере откъде идва. Беше първият гестаповец, когото удари. Лежейки на едната си страна, той протегна напред ръцете си, сякаш се опитваше да се прицели. Явно не осъзнаваше, че Меткалф му бе взел оръжието.
Меткалф стреля, улучвайки го в корема. Германецът се отпусна моментално на пода. Този път ако не бе мъртъв, най-малкото беше сериозно ранен.
— Значи, най-накрая убих човек — помисли си тъжно Меткалф и въздъхна с облекчение. Изведнъж отекна нов изстрел. Той се притисна плътно към стената, до дълъг дървен стелаж, който стърчеше достатъчно навън, за да му послужи за прикритие.
На светлината откъм книжарницата се очерта силуетът на Дюкроа в инвалидната количка. Французинът стреляше срещу Меткалф с отмерени движения и смъртоносна точност. Куршум след куршум разцепваха дървените рафтове на сантиметри от главата на Меткалф. Чекмедже, пълно с оловни отливки, падна на пода с трясък, разпилявайки съдържанието си.
Меткалф стреля. Единият от куршумите се удари в металната седалка на инвалидната количка, друг — в едно от колената, а трети се заби в челото на Дюкроа.
Гледката бе ужасна. Парче от челото на Дюкроа излетя заедно със силна струя кръв и фалшификаторът се отпусна върху количката.
Меткалф замръзна за миг на място, онемял, после си заповяда да се спасява.
Втурна се към телата на агентите от Гестапо, претърси джобовете им и извади всички документи, значки и карти за самоличност. Можеха да му послужат.
Притича до задната врата, сграбчи топката на бравата, отвори и изскочи на затъналата в боклуци алея.
9
Можеше да отиде само на едно място. Тайната къща. Пещерата. Трябваше да се свърже с Корки и да го предупреди за случилото се и за предателството на Дюкроа. Коркоран щеше да се вбеси от това, че Меткалф е компрометиран, нямаше две мнения по въпроса, но той бе длъжен да го информира за издънката. Вероятно Корки разполагаше с обяснение защо фалшификаторът така неочаквано се обърна срещу тях — или по-вероятно го бяха принудили.