— Позор! И защо са забавихте толкова много? Чакам от петнайсет минути! Това е просто нетърпимо!
Меткалф бръкна в джоба на сакото си и извади пакета цигари, който отмъкна от единия от гестаповците в книжарницата. Беше „Астра“, популярна нацистка марка. Той взе една цигара и запали с противовятьрен кибрит „Щурмстрайххьолцер“. Сигналите, които даде, бяха непоклатими: той бе германски офицер.
Изпускайки дима през ноздрите си, Меткалф каза:
— Сега изнесете това тяло оттук.
После се наведе да извади пистолета си, клатейки глава с погнуса, и тръгна към вратата.
— Извинете — викна ненадейно германецът.
В тона му имаше промяна, която Меткалф намери за обезпокоителна.
Меткалф се обърна начумерено и забеляза объркване върху лицето на гестаповеца. Германецът сочеше с пистолета си към десния крак на Меткалф.
Меткалф погледна надолу и видя онова, към което сочеше германецът. Крачолът на панталона му бе подгизнал от кръв. Раната му, макар и недълбока, кървеше обилно.
Моментната изненада на Меткалф затвърди подозрението на полковника. Нещо не е наред — мислеше си гестаповецът и това съвсем ясно личеше по напрегнатото му изражение.
— Господине, имам право да ви поискам документите за проверка — каза германецът. — Искам да се уверя, че вие наистина…
Меткалф не го дочака да си завърши мисълта. Той измъкна пистолета и стреля. Куршумът уцели гърдите на германеца и той се свлече на пода. Меткалф стреля още веднъж, прицелвайки се на същото място. Вече бе сигурен, че нацистът е мъртъв.
Да, мъжът бе умрял, но всичко се промени. Гестапо го издирваше, независимо дали знаеха истинското му име. Това означаваше, че не може да рискува да се появи на гарата. Не можеше да вземе влака от Париж и да изпълни инструкциите на Корки. Налагаше се промяна в плановете и Корки трябваше да бъде уведомен.
Меткалф знаеше, че сега е белязан. Не можеше вече да се движи свободно из улиците.
Доближи се бавно до мъртвия германец, провери пулса на гърлото му. Нямаше. Видя двете малки дупки от куршуми в средата на гърдите му. Макар куршумите да бяха проникнали през куртката, дупките бяха съвсем малки и незабележими.
Действайки бързо, той съблече униформата на полковника от Гестапо. Свали собствените си дрехи, прехвърли портфейлите, документите, ключовете и паспорта в гестаповската униформа. Събра дрехите си на вързоп и ги хвърли в банята, после навлече гестаповската униформа. Кройката не беше лоша, макар да се чувстваше странно скован, притеснен като в скафандър. Нагласи черната вратовръзка така, че да прикрие дупчиците от куршумите, и я фиксира с нацистката значка, която агентът бе използвал като игла за вратовръзка. Взе документите на полковника и пистолета му, които можеха да послужат. В аптечката на Дерек намери марля и лейкопласт. Бързо превърза раната на бедрото си и излезе от апартамента на Дерек, за да открие единствения човек, който можеше да го изведе бързо от Париж.
— Исусе! — викна Чип Нолън. — Всички са мъртви?
— Всички освен човека, когото познаваш като Джеймс — отвърна Корки с напрегнато изражение.
Той току-що бе влязъл в скромния апартамент в Осми район, който Бюрото използваше като една от няколкото тайни квартири в Париж.
— Мили Боже! — занарежда Нолън с покруса. — Кой го е направил? Кои копелета?
Коркоран отиде до прозореца и надникна на улицата.
— Затова се нуждая от помощта ти. Единият е застрелян. Но другите двама са удушени.
— Удушени?
— По същия начин като белгийския библиотекар миналата седмица, който също бе член на организацията ми. Предполагам, че е дело на един и същ убиец от СД. Но ми трябва потвърждение, пълна съдебна експертиза.
Нолън кимна.
— Опасно е, но ще опитам. Копелета!
Коркоран се дръпна от прозореца и бавно поклати глава.
— Това е тежък удар за дейността ни.
— Удар? Мили Боже, Корки, не мога да разбера как го правиш. Ти гледаш на света като на голяма шахматна дъска. За Бога, та това са човешки същества. Имат майки, бащи, вероятно братя и сестри. Имат имена. Нищо ли не означава за теб загубата на човешки живот?
— Абсолютно не — тросна се Корки. — Загубата на човешки живот из цяла Европа и САЩ. Нямам време за сантименталности във връзка със съдбата на шепа анонимни мъже, които са били наясно с рисковете, преди да се захванат с това. Аз съм загрижен за опазването на свободата на планетата. Индивидът винаги е подчинен на общото благо.
— Тези думи може със същия успех да бъдат изречени и от устата на Джо Сталин — каза Нолън. — Диктаторите говорят точно по този начин. Момче, ти наистина пикаеш лед. Наистина си безсърдечно копеле.