— Това бе най-лесната част — каза Меткалф.
Очите му заоглеждаха асфалтирания паркинг. Откакто завладяха Франция, нацистите превърнаха „Орли“ от гражданско летище във военна база. Сега тук кацаха и излитаха единствено военни самолети и понякога самолети на високопоставени правителствени лица. Войници на Вермахта патрулираха из района с леки картечници МО-34, 9-милиметрови шмайзери или полуавтоматични пушки МР-38. Цялото поле бе задръстено от военни транспортни автомобили — камиони „Шкода“ и „Щаер“, както и тритонни камиони „Опел Блиц“
— Ето я — каза Роджър, сочейки към вратата в телената ограда, която пазеше пистите и хангарите.
Меткалф кимна и завъртя волана.
— Много мило от твоя страна, че правиш това за мен, Скуп — каза той.
— Да не би да имах избор? — измърмори Мартин. — Коркоран се обади на сър Франк и той веднага ме изстреля да летя до проклетата Силезия.
— Правиш го заради мен — отговори Меткалф с лукава усмивка.
Роджър използва каналите на Службата за специални операции, за да предаде на Коркоран спешно послание от Меткалф за кошмарната касапница в Пещерата, както и да го уведоми за промяната в плана. Сега Коркоран трябваше да уреди престой за двама души в Москва.
— Хм-м. И приятелството си има граници — отвърна начумерено пилотът.
Меткалф познаваше добре своя приятел и неговото тънко чувство за хумор. Роджър Мартин често се правеше на мъченик, оплакваше се от лошия си късмет в живота, но това бе поза. Играеше покер по същия начин, мрънкаше колко лоши карти са му се паднали точно преди да извади флош роял.
Беше роден и учил в Коняк в семейството на майка французойка и баща ирландец. Предците на Роджър бяха производители на коняк във Франция още от осемнадесети век. Имаше двойно гражданство, говореше френски като местен, но смяташе себе си за британец. Още първия път, когато видял безмоторен самолет да кръжи в небесата над Па дьо Кале, започнал да мечтае да лети. Семейният бизнес бил за него безинтересен и той станал пилот на „Ер Франс“, после служил във Френските военновъздушни сили в Сирия. След нахлуването на нацистите във Франция се присъединил към доброволния резерв на Кралските ВВС и след курс на обучение станал пилот за специални поръчения в „лунните ескадрили“ на Кралските ВВС. Базиран в Тангмър, на южния английски бряг, той летял на „Лиси“, малък едномоторен самолет „Уестланд Лисандър“, по време на евакуацията на Дюнкерк, пращайки доставки по въздуха на войските, отбраняващи Кале. Много самолети „Лисандър“ бяха свалени, но не и този на Скуп. Той бе навъртял хиляди часове нощни полети, изпълнявайки нелегални мисии в Европа по спускане или евакуиране на британски агенти. Никой не бе по-добър от Роджър Мартин в излитане или приземяване на неравни и кални терени във френски ферми под носа на врага, осветени само с факли. Но за Скуп беше типично да скромничи по отношение на невероятните си умения.
— Всеки хладнокръвен глупак може да спуска Джоевци над Франция — сподели той веднъж с Меткалф. — Но да ги измъкнеш е малко по-трудно.
Роджър бе прочут с това, че правеше и невъзможното, за да измъква агенти от най-трудните терени. Командирът на неговата ескадрила му измисли прякора Скуп Греблото и той много му отиваше.
— Не знам, по дяволите, как смяташ да измъкнеш това нещо — мърмореше Скуп, докато слизаха от реното. От едната страна на бронята бяха изрисувани логото на Войнишкия център и емблемата на „Червения кръст“.
— Всичко, което искам от теб, е да си държиш устата затворена — отговори Меткалф. — Това го можеш, мон виьо.
Скуп изсумтя.
— Ти си моят пилот. Останалото е моя работа.
Двамата доближиха до следващия контролно-пропускателен пункт, където военен полицай бдеше до вратата. Той поздрави Меткалф веднага щом го зърна и кимна, след като Меткалф му показа значката. Полицаят им отвори вратата.
— В кой хангар трябва да отидем? — прошепна Меткалф.
— Да пукна, ако знам! — отвърна Скуп. — Знаем номера от опашката на самолета и точния час на излитане.
Той млъкна в момента, в който стигнаха до друг контролно-пропускателен пункт. Този път Меткалф само махна с ръка за поздрав и полицаят му отвърна със същото.
След като преминаха през пункта и навлязоха в тревната площ край асфалтираната писта, Скуп продължи:
— Предлагам да спрем пред първия хангар и да попитаме. Ще се направя на пилот, повикан спешно за някаква задача, без да му дадат допълнителни разяснения.