Той снижи глас, докато минаваха покрай група германски офицери, които пушеха и се заливаха от смях. Те се любуваха на няколко френски картички, които групенфюрер от СС с топчесто лице държеше разперени като ветрило в пухкавите си ръце. Меткалф изтръпна от ужас, когато позна мъжа от СС. Беше един от многобройните му познати нацисти, възпълният бригаден генерал Иоханес Колер.
Меткалф бързо обърна лицето си, правейки се, че шепне нещо на Скуп. Той бе наясно, че е въпрос на време да се сблъска с някого, когото познава — но не сега, не тук!
Скуп забеляза притесненото изражение на Меткалф. Изглеждаше озадачен, но не каза нищо.
Не беше изключено групенфюрерът, който бе зает да показва своите картички, да не е забелязал Меткалф. Дори да бе мярнал лицето на Меткалф, гестаповската униформа щеше да го обърка; тъй като нямаше да е сигурен, вероятно Щеше да си затрае.
Най-после стигнаха до последния контролно-пропуска-телен пункт, който представляваше открита будка точно до чакълестата настилка, в която седяха двама полицаи. Щом я отминаха, оставаше само да открият хангара, който им трябваше. Меткалф се чувстваше напрегнат. Ако полицаите пожелаеха да проверят откраднатата значка или документите, всичко щеше да се провали. На снимката мъртвият гестаповски агент ни най-малко не приличаше на него.
Но единият от полицаите само им махна за поздрав и ги пусна да продължат. Меткалф въздъхна безшумно с облекчение, но точно в същия миг долови с крайчеца на окото си някакво движение. Беше Колер, вървеше бързо към него, другите офицери го следваха.
Меткалф ускори ход.
— Побързай — прошепна той на Скуп.
— Какво?
— Тичай напред. Ти си пилот, закъсняващ за полета си.
Аз не мога да тичам — ще изглежда подозрително.
— Ти си луд…
— Прави каквото ти казвам. Ще те настигна.
Скуп вдигна рамене, поклати глава в недоумение и забърза напред, полувървейки, полутичайки като човек, който закъснява. Меткалф продължи да върви с равномерни крачки.
— Извинете! Извинете!
Меткалф се обърна и видя полицая, който току-що им махна да минат. До полицая стоеше Колер и сочеше към него.
Меткалф вдигна рамене, погледна неразбиращо и не се помръдна. Наведе глава, правейки се, че търси нещо в джоба си. Трябва да крия лицето си колкото мога! Меткалф погледна през рамо, видя Скуп да влиза в един от хангарите и си помисли дали да не побегне. Но нямаше смисъл, просто щяха да ги хванат и двамата със Скуп. При всички случаи беше късно. Колер и полицаят приближаваха.
— Познавам този човек! — викаше групенфюрерът. Той е мошеник.
— Това да не е някаква шега? — отговори Меткалф със силен, решителен глас. — Побързайте. Имам много важна работа.
Двамата мъже стигнаха до него.
— Да, това е Ейхен! Даниел Ейхен, познавам го.
— Вашите документи, господине — повтори полицаят.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Ейхен? — каза Колер, вторачвайки се в него. — Твоите престъпни деяния са…
— Млъкни, глупак такъв — изкрещя Меткалф.
Той се наклони към групенфюрера и измъкна от джоба на куртката му неприличните картички. Размаха ги във въздуха. После изсумтя силно в лицето на германеца.
— Погледнете само как си прекарва времето този дегенерат — озъби се той на немски, обръщайки се към часовия. — И само му помиришете дъха на пиянде.
Лицето на Колер почервеня.
— Как смееш…
— Дали е някаква тъпа шега или обикновен саботаж, помислете само кой е източникът! Пиян дегенерат, който се опитва да забави дела, свързани с райха. — Той посочи към Колер. — Ти, който и да си и каквито и да са намеренията ти, нямаш право да се намесваш в работа от най-висш порядък! Както казва нашият фюрер, бъдещето принадлежи на бдителните. — Той поклати глава с отвращение. — Гот им Химел! Ти позориш всички ни.
След това Меткалф се обърна на токовете си и се отдалечи в посока към хангара, където бе видял да влиза Скуп. Но наостри уши, за да чуе евентуални викове, тичащи стъпки, въобще всякакъв знак, че хитростта му не е сполучила. Чуваше как Йоханес Колер продължава да спори с охраната, повишавайки тон, докато накрая се разкрещя от гняв. Контраударът на Меткалф бе проработил, но вероятно му бе спечелил не повече от минута-две.
Това бе по-добро от нищо. Понякога границата между успеха и провала може да се измери с няколко секунди.
Меткалф се затича. Хангарът пред него бе огромна сграда с формата на варел, построена от железобетонен. В отдавнашните времена тя бе служила за прибиране на дирижабли. Сега приютяваше самолета „Юнкерс Ju-52/3“, с който в този момент трябваше да отлети испанският министър на външните работи.