Чудеше се също до каква степен тази твърдост бе реална. Защото Светлана беше не само изключителна балерина, но и завършена актриса. Дали не беше обвивка, която надяваше и сваляше?
А също и този неин германски любовник, Фон Шюслер. Беше високопоставен служител от нацисткото външно министерство. Как бе възможно тя да се влюби в такъв човек? Тя и Меткалф никога не бяха разговаряли за политика, а последния път, когато се видяха, нацистите току-що бяха дошли на власт в Германия. Така че нямаше представа какво е отношението й към нацистите, но баща й бе герой на съветската революция, а нацистите бяха врагове на комунистите. Дали баща й, този голям руски патриот, знаеше за връзката й с Фон Шюслер?
Мисията, с която Корки го натовари, да стигне до Фон Шюслер чрез Лана, да прецени предаността на германеца и да се опита да го вербува, сега му се струваше невъзможна. Тя никога нямаше да сътрудничи на Меткалф, особено ако разбереше какви са намеренията му. Нямаше да позволи да я използват.
Но той не можеше да се откаже сега. Твърде много залагаха на него.
Силно почукване по вратата го събуди напълно.
— Да? — викна той.
Отново се почука — два пъти, още два пъти и накрая веднъж. Беше уговореният сигнал с Роджър Мартин.
— Доброе утро — каза дрезгав глас с лошо руско произношение.
Явно беше Роджър.
Меткалф отвори вратата и Роджър веднага нахлу вътре. Беше облечен смешно, в дрипава тъмносиня ватенка, плъстени ботуши и кожен калпак. Ако Меткалф не го познаваше, щеше лесно да го обърка с руски селянин или работник.
— Господи, Скуп, смърдиш ужасно — каза Меткалф.
— Как мислиш, че човек може да си купи тук някакви дрехи? Купих тези от един тип на улицата, който остана много доволен от сделката.
— Е, изглеждаш автентично, бих казал. Все едно идваш направо от колхоза — засмя се Меткалф.
Роджър посочи към плъстените ботуши.
— Тези валейки са дяволски топли. Не е чудно, че руснаците разгромиха Наполеон. „Жабарите“ така и не разбраха какво стана. А защо, по дяволите, не ме предупреди да взема тоалетна хартия?
Той мъкнеше тежък куфар, който остави на пода. Меткалф се досети, че вътре се намираше радиопредавателят.
Не биваше да остава в хотелската стая, разбира се, а Меткалф не можеше да го вземе със себе си на срещите си в министерството на търговията или в Болшой.
— След като си се облякъл като московчанин, карай докрай — каза Меткалф. — Използвай парчета от „Правда“.
Роджър направи физиономия.
— Не се учудвам защо руснаците изглеждат така потиснати. Да не говорим, че след като се обръснах, минаха десет минути, преди водата в мивката да се оттече. Пробва ли мивката? Абсолютно задръстена.
— Хей, тук да разполагаш със собствена баня е рядка привилегия, Скуп.
— Някаква привилегия. Какво стана снощи?
Меткалф отправи предупредителен поглед към Роджър и посочи към тавана, за да му напомни, че има вероятност стаята да се подслушва. Роджър примигна, отиде до нощната лампа и започна да говори в нея.
— Това откритие, направено от капиталистите и наречено тоалетна хартия, е наистина невероятно. Надявам се руснаците да не откраднат технологията от нас.
Меткалф разбра защо Роджър се държеше по този начин. Шегите и закачките бяха форма на самохвалство, което прикриваше вътрешния му страх. Британецът бе един от най-смелите мъже, които Меткалф познаваше, и бе свикнал да работи под прикритие, но тук, в Москва, нещата стояха по различен начин. Чужденците се брояха на пръсти, следяха ги внимателно и да се смеси човек с местните бе много по-трудно, отколкото във Франция. Имайки предвид произхода му, Роджър лесно минаваше за французин. Ако във Франция работата на шпионина беше рискована, то в Русия бе направо опасна.
Меткалф се облече бързо и двамата слязоха във фоайето да поговорят. В този ранен час сутринта фоайето беше празно, с изключение на неколцината набити мъже, облечени в измачкани тъмносини руски костюми, които бяха седнали във фотьойлите и се правеха, че четат вестници. Меткалф и Роджър седнаха в дъното на фоайето, достатъчно далеч от агентите на НКВД, за да не ги подслушват.
Роджър говореше бързо и тихо.
— Предавателят не работи вътре, трябва да изберем подходящо място навън, за предпочитане отдалечено. Освен това се налага да го скрием час по-скоро. Казвай какъв е графикът ти за днес, за да измисля как да действаме.