— Нали знаеш как да си обмениш парите, а? Направи го в посолството на страната си, курсът ще е много по-изгоден, отколкото тук, в хотела.
Меткалф кимна. Той вече обмени малко пари тук.
— Ако искаш препоръка за ресторант, може да ти помогна, но списъкът е кратък и тъжен. Интересува ли те истински американски щрудел? Можеш да го намериш само в Кафе „Насионал“. В „Арагви“ на улица „Горки“ срещу централната поща сервират приличен шашлик. Също и хубав грузински коняк. В „Прага“ на площад „Арбат“ храната е гадна, но има добър цигански оркестър, а също и танци. Доскоро там свиреше свестен чешки джазов оркестър, но през 1937 година ги изритаха и ги обвиниха, че са шпиони. Сигурен съм обаче, че истинската причина беше, че в сравнение с тях руските джазови изпълнители изглеждаха смешни. Като стана дума за шпиони, Меткалф, не знам дали си бил тук преди, но внимавай.
— Какво означава това? — попита равнодушно Меткалф, прикривайки внезапното безпокойство, което усети.
— Ами, оглеждай се. Предполагам си забелязал момчета та от УМСА?
Бишъп показа с изобилната си брадичка към фоайето.
— УМСА?
— Това, което ние наричаме НКВД. Болшевишките ченгета. Лоши актьори. Те непрекъснато се интересуват къде ходиш, така че внимавай с кого се срещаш, тъй като ще те наблюдават.
— В такъв случай ще е адски досадно. Имам срещи предимно в Министерството на външната търговия. Това ще ги приспи.
— О, не се съмнявам, че си на ниво, но това не е достатъчно в тия времена. Често червените гледат да скалъпят някое лъжливо обвинение срещу вас, капиталистите, ако преговорите не им отърват. Чувал ли си за британската инженерингова фирма „Метро-Викърс“?
Меткалф беше чувал. Година преди да дойде за първи път в Москва, се стигна до сериозен дипломатически скандал, след като арестуваха двама служители на фирмата по обвинение в промишлен саботаж.
— Онези двамата инженери бяха осъдени в Москва на по две години затвор — спомни си Меткалф, — след като две от турбините, които инсталираха, дадоха дефекти. Но не ги ли освободиха, след като нещата се пренесоха в дипломатическата кухня?
— Да — отговори Бишъп. — Но причината, поради която болшевиките се осмелиха да ги закопчеят, бе, че момчетата контактуваха съвсем малко с британското посолство и в Кремъл решиха, че са безопасни мишени, помислиха си, че британските власти ще се отрекат от тях. Имаш солидни връзки с американското посолство, нали?
— Не съвсем — отвърна Меткалф.
Всъщност той имаше само една връзка там, аташе на име Хилиард, с когото Корки му препоръча да поддържа контакти. Но го предупреди, че аташето ще бъде предпазлив и сдържан към Меткалф. Ако нещо му се случеше, ако Съветите го хванеха в компрометираща ситуация, посолството щеше да се разграничи от него.
— Е, предполагам, че ще се сприятелиш с тях съвсем скоро — посъветва го британецът. — Имай предвид това, което ти казах. — Той отпи от чая си. — Може да ти потрябва съюзник. Никога не оставай в Москва без подкрепа.
— Или какво?
— Ще забележат, че си слаб, и ще те ударят. Ако имаш протекцията на някоя институция, вестник или правителствена служба, ще си поне донякъде в безопасност. Но без това ще си уязвим. Ако решат, че си опасен за тях, няма да се поколебаят да те пипнат. Казвам ти го от опит, Меткалф.
Денят бе ужасно студен, толкова студен, че лицето на Меткалф замръзна. От коментарите на московчани разбра, че това бе една от най-студените зими от години. Влезе в магазин за търговия на консигнация на улица „Горки“, където се продаваха дефицитни стоки, недостъпни за руснаците, срещу валута. Купи си кожена шапка — не за маскировка, а за да се топли. Имаше си причина, поради която руснаците носеха тези шапки — нищо друго не бе в състояние да държи топло на главата и ушите през лютата руска зима. Спомни си какъв кучешки студ можеше да скове Москва, такъв студ, че ако оставиш прозореца на дома си открехнат, мастилото в мастилницата ти замръзва. Когато бе тук предишния път, нямаше хладилници дори за привилегированите гости. Двамата с брат си държаха нетрайните продукти отвън на перваза на прозореца, в найлонови торби. Млякото и яйцата ставаха твърди като камък.
Внезапно забеляза, че го следят. Поне двама от набитите агенти на НКВД, които видя във фоайето на „Метропол“, го следваха тромаво, без да се прикриват, което говореше, че или имат слаба подготовка, или умишлено се стремят Меткалф да разбере, че е следен. Меткалф смяташе, че е второто. Отправяха му предупреждение. Ако нямаше представа за методите на руската тайна полиция, можеше да се притесни, да се зачуди дали не го подозират, че не е пристигнал тук само по делови причини. Но Меткалф знаеше много добре как действа тукашната тайна полиция или поне така смяташе. Те следяха стриктно всички чужденци. Бяха като кучета пазачи, които ръмжаха срещу всеки непознат, предупреждавайки го да не доближава. Тези грубияни — защото те наистина бяха грубияни, биячи — се движеха на групи и следяха всички чужденци, за да ги сплашат, да накарат външните посетители в Москва да усещат, че съветската полицейска държава им диша във врата.