Меткалф подаде на стареца една рубла.
— Ай, вот, спасибо, барин — каза продавачът, изразявайки благодарността си с учтивия, почти угоднически език, на който мужиците в миналото са се обръщали към дворяните. Руснакът остави малката купчина книжки върху сергията си, за да може да прибере рублата, но Меткалф не го изчака да му подаде песнопойката. Вместо това се стрелна край мъжа към бордюра и скочи в движещия се трамвай. С десния крак стъпи на железния ръб на трамвая с три вагона, докато с дясната ръка се хвана за метален фланец и така успя да се закрепи. За щастие трамваят не се движеше бързо, че Меткалф да се нарани. Отвътре се чуваха викове. Беше женски глас, най-вероятно на стрелочничката, възрастна жена, която помагаше при завъртането на ръчката, за да се движи трамваят по релсите.
Обърна глава и установи, че се е качил на трамвая, без да го видят. Докато вагоните се клатушкаха с грохот по улицата, Меткалф забеляза, че единият от наблюдателите, онзи, който зяпаше във витрината на магазина за обувки, не бе мръднал от мястото си. Не беше видял нищо. Другият крачеше покрай дългата опашка за лимонада; от равнодушния му поглед се разбра, че той също не бе съзрял нищо нередно. Явно си мислеше, че американският обект все още се пазари с едноръкия вестникар. Само старецът видя как скочи върху трамвайната платформа, но докато преследвачите му стигнеха до него да го разпитат, Меткалф щеше да е изчезнал.
Меткалф си проправи път през претъпкания трамвай до кондуктора, пускайки шепа копейки в кутия за монети. Всички дървени седалки бяха заети — повечето от мъже, макар че жени на всякаква възраст стърчаха прави.
Измъкна се, макар и временно. Само че сега правилата щяха да се сменят. След като им станеше ясно, че е изчезнал, те вече щяха да го наблюдават с по-голямо подозрение. Щяха да подсилят наблюдението и да го смятат за враг. Вече никога нямаше да може да ги изиграе толкова лесно.
Слезе от трамвая на „Петровка“, един от главните булеварди в центъра на града. Там се намираха огромни къщи, където някога бяха живели най-богатите руски търговци, палати, превърнати в хотели, посолства, жилищни сгради и магазини. Веднага позна четириетажната сграда с класическа фасада. В нея живееше Лана заедно със своя стар баща Михаил Иванович Баранов, генерал от запаса, сега мобилизиран в Комисариата по отбраната. По време на престоя си в Москва преди шест години Меткалф я бе посещавал няколко пъти; можеше да намери апартамента й по памет.
Той обаче не спря пред сградата, а я задмина и продължи към хотел „Аврора“ през една пресечка. Мина покрай няколко магазина: хлебарница, месарница, където Меткалф се съмняваше, че има какво да се купи, и магазин за дамска конфекция, чиито витрини му позволиха да огледа пешеходците зад гърба си. Някои от хората бяха слезли от трамвая заедно с него — няколко жени на средна възраст, една млада жена с две малки деца, старец. Никой от тях не будеше тревога. Спря уж да разгледа изложените на витрината стоки, но всъщност разучи останалите пешеходци. След като се увери, че не го следят, се обърна, пресече улицата, давайки вид, че чете туристическа обява, рекламираща красотата на Сочи. Резкият завой щеше да обърка преследвачите му и да ги принуди да променят позициите си. Но явно никой не го следваше. Уверявайки се, че не е довел опашка до жилището на Лана, той измина разстоянието до следващата пресечка, свърна по нея, заобиколи сградата и мина на отсрещния тротоар.
В Болшой Лана беше под охрана като всички балерини, особено прима балерините. Тук обаче достъпът до нея щеше да е по-лесен; такъв поне бе замисълът на Меткалф. Той вдигна глава към четвъртия етаж и огледа редицата прозорци от апартамента на баща й. Забеляза сянка.
През тънките завеси на единия прозорец се очертаваше силует, който той разпозна и от който дъхът му секна. Стройна млада жена стоеше до прозореца с едната си ръка на хълбока, а с другата жестикулираше явно към събеседник, който не се виждаше. Беше Лана извън всякакво съмнение. Дори само като очертания беше изключителна, до болка красива. Изведнъж осъзна, че не може да понесе да стои навън в мразовитата и ветровита Москва, като знае, че вътре само на неколкостотин метра от него се намира Лана. Предната нощ тя го отблъсна презрително, отритна го със смесица от ненавист и без никакво съмнение — страх. Тя едва ли щеше да изпита по-малко уплаха, ако го видеше сега.