Но откъде идваше този страх? Дали това бе фобията, която всички руснаци изпитват към чужденците, притеснение Да не я видят, че контактува с капиталист? Или страхът й бе свързан по някакъв начин с отношенията й с Фон Шюслер?
Дали не я бяха предупредили? Каквато и да бе причината за страха й, Меткалф можеше да разбере само като се срещне с нея. Той трябваше да я увери, че я разбира. Да й помогне да преодолее този страх.
Застанал близо до входа на Лана, той измъкна сгънат на руло брой на „Известия“ и се направи, че чете. Постоя така няколко минути с вестника в ръка и зачака. Накрая, когато наоколо не се виждаше никой, влезе в жилищната сграда. Вътре не се забелязваше охрана, тъй като тук не живееше нито един високопоставен член на правителството. Качи се на бегом по стълбите до четвъртия етаж.
Входната врата на нейния апартамент, като много входни врати в тази и в други жилищни сгради в Москва, беше облицована с ватирана кожа. Меткалф знаеше, че предназначението на ватата не беше само да пази по-добре от студа; тя предпазваше също от подслушване. Хората тук непрекъснато се притесняваха да не ги подслушват.
Натисна звънеца и зачака. Обзе го странно предчувствие. Пулсът му се ускори. След около минута чу тежки стъпки. Не бяха стъпките на Лана. Дали не бяха на баща й?
Вратата се отвори бавно и отвътре се показа сбръчканото лице на старица, която го изгледа подозрително, малките й очички бяха влажни и почти скрити зад бръчките. Беше облечена в груба жилетка с фина дантелена яка и носеше ленена кухненска престилка.
— Да? Кого вам надо? — попита го тя. Меткалф веднага позна не лицето, а типа. Старицата принадлежеше към един особен отколешен вид, руската бабушка, дума, която означаваше баба, но в действителност с нея назоваваха всяка възрастна жена и в това имаше дълбок смисъл. Бабушката беше централната фигура в огромното руско семейство, корава, но любеща, трудолюбива родоначалничка в едно общество, в което мъжете умират преждевременно от войни или пиене. Беше майка и баба, готвачка и прислужница едновременно.
Меткалф знаеше, че тя не беше баба на Лана, нейните баби и дядовци не бяха живи. По-вероятно беше готвачка и прислужница, рядка привилегия, от която се ползваха определени членове на руския елит.
— Добро утро, бабушка — заговори нежно Меткалф на руски. — Дошъл съм да се видя със Светлана Михайловна.
— А вие сте? — попита старицата, мръщейки се.
— Моля, кажете й, че е… Стива.
Бабушката се намръщи дори още повече и го изгледа накриво, а очите й съвсем потънаха в гънките на кожата й. Тя блъсна вратата. Меткалф чу гътренето на краката й към вътрешността на апартамента. Лана и баща й нямаха домашна прислужница преди, спомни си Меткалф. Прислужница или готвачка бе рядка привилегия в тия времена. Дали това не беше привилегия, която Лана бе получила като прима балерина на Болшой?
След минута вратата отново се отвори.
— Тя не е вкъщи — каза старицата със заядлив и груб тон.
— Знам, че е тук — настоя Меткалф.
— Не е тук — сопна се бабушката.
— Добре, а кога ще се прибере? — попита Меткалф.
— Тя никога няма да се прибере. Не и за вас. Никога. Никога вече не идвайте тук.
И тя тресна вратата.
Лана беше не само уплашена, тя беше ужасена. Отново го отблъсна, точно като предната вечер, но защо? Това не беше импулсивна реакция на влюбения, който се чувства отритнат. Не, имаше нещо по-дълбоко. Не можеше да е само страхът от контактуване с чужденец. Това не обясняваше защо тя го отпрати, след като прислужницата се увери, че е сам. Дори само от любопитство щеше да го пусне, да попита какво иска, защо е в Москва, защо толкова настоява да я види. Той познаваше Лана. Тя беше любопитна жена, непрестанно го разпитваше за живота в Америка или за пътуванията му по света. Беше като дете в това отношение, въпросите й никога не свършваха. Не, при условие, че можеше да разбере защо Меткалф е дошъл, защо иска да я види, тя не би устояла на изкушението. Освен това се бе убедил, че на нея лесно й минаваше ядът. Нямаше логика в това, че продължаваше да го отпъжда, и той не можеше да се начуди защо.
Припомни си намръщеното и сбръчкано лице на прислужницата. Защо имаха прислужница, след като нито Лана, нито баща й се нуждаеха от нея? Домакинството им се състоеше само от двама души и винаги Лана готвеше на своя овдовял баща.