— Аз не искам, благодаря — каза Меткалф, не че Бишъп му предложи.
— Жалка кафява водка — продължи да кълне Бишъп. — И я наричат скоч. Не ти ли се къса сърцето? Това е нещо като метафора за целия им скапан режим, бих казал, ако въобще може да става дума за метафори. Ще излизаш ли довечера? Имаш ли някакви планове?
— Ще се видя с приятели.
— Ясно — Бишъп го изгледа през ръба на чашата си. — Приятели бизнесмени, предполагам.
— Нещо такова.
— Продавате им въжето, а?
— Моля?
— Въжето. Продавате на руснаците въжето. Не си ли чувал някога тоя лаф?
— Страхувам се, че не.
Бишъп му хвърли замъглен поглед с кръвясалите си очи.
— Самият Ленин го е казал. Капиталистите ще ни продадат въжето, с което ще ги обесим.
Внимавай, помисли си внезапно Меткалф. Британският кореспондент беше пиян, но под алкохолното му опиянение се криеше дълбока, трайна омраза към съветския режим. Спомни си думите на Хилиард: „…Групичката, която мрази Русия… и е готова да помогне на Берлин с каквото може… Те смятат нацистите за единствената надеждна спирачка срещу разпространяването на комунизма по света…“
Беше ли Тед Бишъп част от тази групичка? Журналистът бе акредитиран от години в Москва, което означаваше, че има добри източници за информация, но не беше ли възможно размяната на информация да върви и в обратната посока? Дали той не снабдяваше като отплата някои от източниците си със сведения? Не беше задължително тези източници да са от съветското правителство, а сред работещите тук чужденци.
Всеки в Москва преследваше свои цели. Пълна мъгла. Как точно се бе изразил британският премиер миналата година? „Не мога да прогнозирам действията на Русия. Това е загадка, обвита в мистерия във вътрешността на енигма.“ Още по-смущаващи и по-тайнствени бяха думите на Хилиард за „гнездото на плъховете“ сред специалистите за Русия тук. Пази си гърба — предупреди го Хилиард.
Бишъп жестикулираше като луд, докато дърдореше гръмогласно.
— Ти и приятелчетата ти бизнесмени сигурно си мислите, че сте тук да правите пари, но в действителност не помагате ли на Съветите да изграждат военната си машина? Мамка му, вашият „Дъглас Еъркрафт“ прави самолети за руские и не ви идва въобще наум, че тия птички ще пускат бомби над Лондон, ако не е така, значи съм епископът на Кентьрбъри. „Юнайтед Енджиниъринг Фаундри“ строи алуминиев завод край Москва, най-модерният алуминиев завод в света, по-фантастичен и от вашите в Америка, за да се произвеждат тия бомбардировачи. „Дженерал Електрик“ пък продава турбини с малогабаритни електроцентрали на комунягите, строите им стоманодобивни заводи и доменни пещи, по-бомбастични и от тези на янките в Индиана… А, не знам какви ги дрънкам, Меткалф. Не ми обръщай внимание.
Меткалф се засуети из стаята, докато Бишъп бръщолевеше, събирайки разхвърляните дрехи и сгъвайки онези, които не бяха разпрани. Ако смяташе да ходи на партито на американското посолство довечера, трябваше да побърза, което означаваше да се отърве от наквасения британец.
Бишъп отпи още една яка глътка от „кафявата водка“. После снижи гласа си и започна да шепне:
— Може би не бива да го споделям с теб, Меткалф, но знам от сигурен източник, едно птиче, което работи за един тип в централата…
— За кого? — попита Меткалф, обзет внезапно от чувство на тревога.
— Така му викам — централата… — продължи Бишъп. — Та птичето ми довери, че човекът на Сталин — Молотов заминава утре сутринта за Берлин. Тръгва от Белоруската гара утре сутринта с голяма делегация.
— Наистина ли? — каза Меткалф равнодушно.
Ако беше вярно, новината си я биваше. Щом Сталин изпращаше външния си министър в Германия, значи се опитваше да укрепи връзките си с нацистите…
— Британците се отнасят несериозно съм Съветите — каза Бишъп, клатушкайки се — Но когато научат за това, яко ще се напикаят. Лондон смята, че руснаците може да са подписали тъпо парче хартия с фрицовете, но тайно ги мразят. Простотии! Това звучи ли ти като неутрална позиция, Мет…
— Това вярно ли е?
Бишъп вдигна едва пръста си и го размаха пред Меткалф. Той се оригна и после се олюля напред-назад.
— Безупречен източник, както ти казах. — После свали пръста си, облегна се назад със зяпнала уста. — Не ме будалкай.
— Не се тревожи, Тед.
— Тревогата и моя милост сме близнаци, както обичам да казвам — избоботи Бишъп и добави тихичко: — Ти не си ли шпионин, а? Тая история с бизнеса не е ли класическо прикритие?
Меткалф се смрази. Успя да се усмихне, подготвяйки се да каже нещо умно като опровержение, но в същия миг британецът избухна в смях, който постепенно стана задавен, и се втурна към банята, блъскайки вратата след себе си. Меткалф чуваше как се дере и пъшка.