Но Меткалф не го слушаше. Там, в другия край на салона, под ръка с огромен пълен мъж с двойна брадичка и мустачки като четка за зъби стоеше Лана.
Беше облечена в бяла рокля със златисти нишки и изглеждаше на светлинни години от обикновената руска жена. Усмихваше се на нещо, което й говореше нейният любовник, но усмивката й изглеждаше тъжна, насила. Държеше чаша с шампанско, но не пиеше от нея. Лана бе заобиколена от германски офицери в униформи, както и от други мъже в цивилни дрехи, които обаче имаха по нещо издайническо германско — очила без рамки, мустачки като на Хитлер, арогантността на силата. Беше в центъра на група ухажори, но изглеждаше отегчена до смърт.
— …Ако искаш да си наясно с това — казваше Хилиард. — Няма причина да не се срещнете вие двамата. В края на краишата ти си американски бизнесмен, който се стреми да прави пари от каквото може, без да му пука с кого. Нали така?
— Извини ме — каза Меткалф и тръгна към нея като нощна пеперуда, привлечена от светлината. Докато си проправяше път сред тълпата, тя се обърна ненадейно и долови погледа му. Дъхът му спря. Видя в очите й нещо като искри, рикрита ярост, макар че от друг ъгъл можеше да бъде взето погрешно като любопитство — страст дори, като погледите, с които го удостояваше преди шест години. Но той знаеше как да го тълкува. Тя беше ядосана и не прикриваше яда си.
Докато се промъкваше през тълпата, се питаше: „Колко ли коктейла трябва да издържа?“ Търсеше в паметта си добре заучените духовитости. Дали тя щеше да си помисли, че я преследва. Всъщност в това нямаше нищо лошо, тъй като жените обичаха да тича след тях. Но тя не можеше да е сигурна. В края на краищата беше напълно обичайно хора като него да присъстват на прием от този род. Тя имаше да се чуди дали бе просто съвпадение.
— Стивън! — Беше отново жената на посланика, която го пресрещна и опря дланта си върху гърдите му. — Не забелязвам да разговаряш с никоя от присъстващите млади жени тук и смятам, че това е непоправима загуба. Та те умират за мъжка компания. Ти наистина трябва да изпълниш патриотичния си дълг.
— Ще си припомня годините от колежа — отвърна Меткалф и продължи към Лана, докато най-накрая се изравни с нея.
— О, едва ли е нужно да се връщаш толкова назад — закикоти се жената на посланика. — Знаем за всичките ти подвизи в Йейл. Чувам доста пикантни истории за теб.
— Съвестта ми е чиста — каза искрено Меткалф.
Беше толкова близо до Лана, че долавяше деликатния й парфюм, усещаше топлината, излъчвана от разголените й ръце. Сърцето му биеше толкова силно, че се чудеше дали не издава звук.
Изведнъж Лана се обърна и срещна погледа му.
— Чистата съвест — каза тя равнодушно — е симптом за слаба памет.
Той се усмихна глупаво и отговори на руски.
— Виждам, че тази вечер нямаш представление.
Тя го погледна и му върна усмивката. Само човек, който я познаваше, можеше да разбере, че усмивката не беше искрена.
— Изглежда, че се справят отлично и без мен.
— Твърде се съмнявам. Може ли да се запозная с… твоя приятел? — Меткалф бе придал на лицето си невинно изражение, но тя знаеше това.
В очите й проблясна раздразнение, но тя го прикри с учтиво кимване.
— Разбира се. Руди, искам да ти представя един мой познат.
Рудолф фон Шюслер погледна Меткалф без никакъв интерес. Подаде влажната си пухкава ръка и се здрависа с него. Беше висок, пълен мъж с малки, игриви очички и козя брадичка, която се подпираше върху двойната му гуша и висеше като животинска кожа.
— За мен е удоволствие — каза Меткалф на английски. — За мен е чест да се запозная с мъж с толкова непогрешим вкус към жените.
Светлана се изчерви. Фон Шюслер погледна учудено, сякаш не знаеше какво да отговори.
— Разбрах, че работите в една от най-изисканите дипломатически мисии в Москва — продължи Меткалф.
— А вие сте тук за…? — попита Фон Шюслер.
Гласът му бе тънък и нежен като на жена.
Дали имаше предвид в Москва или на приема? Меткалф реши, че питаше за Москва.
— Налага ми се доста да пътувам заради работата си.
Той се извърна леко, принуждавайки Фон Шюслер да направи същото, отделяйки се от групата германци, с които бъбреше. Останалите се върнаха към разговора си, давайки възможност на Меткалф, Лана и Фон Шюслер да поговорят насаме.
— А тя е?
— Семейната ни компания е „Меткалф Индъстрис“. Вероятно сте чували.