— Не съм добре запознат с американските корпорации.
— Наистина? Но не може да не сте чували поне за най-големите, които помогнаха на режима ви да укрепне. Ами корпорацията „Форд“ построи транспортните средства на Вермахта. Камионите, с които вашите войници се придвижват из Франция и Полша, са произведени от „Дженерал Мотърс“ — камионите, които са гръбнакът на германската военна транспортна система. — Той замълча за миг, наблюдавай ки внимателно изражението на германеца. — А вашият фюрер удостои Хенри Форд с най-високото отличие на нацистите — голям кръст с орел. — Той вдигна рамене. — Казвали са ми, че Хитлер държал портрет на Форд на бюрото си.
— Е, доколкото си спомням, един от американските президенти беше казал: „Бизнесът на Америка си е неин бизнес“, я! — отговори Фон Шюслер, присягайки се да си вземе сандвич с риба.
За миг Меткалф си помисли, че германецът му намигна, но после разбра, че е само тик.
— Някои от нас в американския бизнес смятат — каза внимателно Меткалф, — че международната търговия проправя пътя на политиката. Винаги е приятно, когато правим пари, като едновременно помагаме… за укрепване на онези исторически сили, които не можем да подкрепим открито, акоразбирате какво искам да кажа.
Меткалф подхвърляше стръв, но дали германецът щеше да я захапе? Без съмнение Фон Шюслер разбираше за какво намеква Меткалф — че има пред себе си още един американски бизнесмен, който тайно подкрепя нацистите. Ако захапеше стръвта, Фон Шюслер вероятно щеше да разкрие поне част от личните си симпатии. Но ако беше таен опонент на нацисткия режим, индикациите щяха да бъдат неуловими и Меткалф трябваше да бъде нащрек за признаци в поведението му или в изражението му.
— Убеден съм, че парите, подобно на любовта, винаги намират пътя — каза безпристрастно Фон Шюслер.
— Не всички мои колеги мислят като мен — каза предпазливо Меткалф. — Има бизнесмени, които не желаят доброто на нацистите. Те ви смятат за варвари.
Фон Шюслер сякаш настръхна.
— Кажете на вашите приятели бизнесмени, че ние не сме варвари. Германският народ — истинският германски народ — винаги е обичал красотата и силата. Ние се стремим само да наложим цивилизованост и ред. Обединена Европа под водачеството на фюрера ще е място на мир, законност и ред. А редът е жизненоважен за бизнеса, нали?
Меткалф наблюдаваше внимателно изражението му за някакъв признак на скептицизъм, проблясък на съмнение, намек за ирония, за най-дребното несъответствие между думите, които изричаше, и онова, което мислеше в действителност.
Не, нямаше. Лицето на Фон Шюслер остана спокойно, сдържано. Чувствата, които той изрази, бяха за него съвсем обичайни. Говореше така, както един учител обяснява разликата между влечугите и бозайниците на слаб ученик. Дребно човече със сивкавокафява коса и очила с дебели рамки дръпна настрана Фон Шюслер и започна да му говори бързо на немски.
Най-после Меткалф и Лана останаха насаме, а тя прошепна:
— Никога вече не идвай вкъщи, никога, разбра ли?
— Боже, Лана, извинявай! — отговори Меткалф съкрушен. — Не знаех, че…
— Не, ти нищо не знаеш. — За миг тя като че ли омекна, гневът й стихна. — Има много, много неща, които не знаеш.
— Започвам да съзнавам това, — Много неща, повтори той наум думите й. Едно от тях беше, че не бе осъзнал колко много я обича. — Имаме недовършена работа двамата с теб.
— Работа, да — отговори тя, поклащайки тъжно глава. — За теб всичко е работа. Чух какво каза на Руди, че си готов да правиш бизнес с тези хора. Пред всемогъщия долар няма спирачки.
— Вероятно има някои неща, които не разбираш — възрази той.
— Ти си бизнесмен. Предприемач. Може да се опиташ да се разбунтуваш срещу онова, което са ти дали, което си наследил, но петното остава винаги с теб.
— Петно?
— На капитализма. От правенето на пари с кръвта на работниците.
— Ясно — каза Меткалф.
Тя вече не говореше като предишната безгрижна, аполитична Лана, звучеше като комсомолски инструктор, сякаш бе възприела цялата пропаганда на Комунистическата партия, на която преди това се подиграваше.
— Ако предприемачеството е петно, тогава Русия е… изчистила… от себе си това петно през последните години.
— Нашият велик лидер казва — започна тя с приповдигнат тон, — не можеш да направиш омлет, без да изгориш птицефермата. Или както се казва в лозунга, комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна.
Какви ги дрънкаше тя? Какво се опитваше да каже? Дали говореше тия глупости умишлено? Той обаче не долови следа от ирония върху лицето й.