Выбрать главу

Закрепи фенерчето така, че да осветява предавателя. Трябваше да действа бързо: беше седнал на ярко осветено островче сред тъмната гора. Сега можеха да го забележат от стотици метри разстояние. А ако го хванеха, обстоятелствата щяха да бъдат повече от уличаващи. Веднага щяха да последват арест и карцер на „Лубянка“.

Извади от джобчето на палтото си пакет цигари „Лъки Страйк“ и писалка. В пакета беше скрил няколко малки листчета хартия. Взе едното. Беше еднократен код, напечатан върху азотна оризова хартия, за да може да изгори веднага, ако се наложеше да я унищожи. Освен това се разтваряше в гореща вода и можеше да се погълне в случай на необходимост. Отвъртя капачката на писалката, в която бе намушкана навита на руло копринена кърпичка с размери двайсет на осем сантиметра. Разгъна я върху брезентовия калъф. Коприната беше изписана от край до край с колонки от букви, разположени във вид на таблица.

Еднократният код върху оризовата хартия и шифърът, изписан на коприната, съдържаха най-модерната система за шифроване, измислена някога. Известна като таблицата на Вижьонер, тя беше разработена неотдавна в Лондон от службата на Чърчил за специални операции за агентите на терен. Британците изпреварваха далеч напред американците по отношение на кодовете и шифрите, оплакваше се често Корки, тъй като се отнасяха по-сериозно към шпионажа. Гениалното на тази система се състоеше в това, че беше съвсем проста и лесна за използване и същевременно непробиваема дори с помощта на най-модерните машини за разчитане на шифри. Всяка буква от английската азбука бе заместена с произволна буква. Кодът не съответстваше на нито един образец и шифрованият текст не можеше да се разчете, дори да бъде прехванат. Всеки код се използваше само по веднъж и после се унищожаваше. Единственият дубликат се съхраняваше в базата. Всеки код беше различен. Официалното название на този шифър, състоящ се от заместители на буквите, беше „Неопределен разбъркан код“. Корки често го наричаше „основното оръжие“.

Меткалф пусна захранването, после нагласи превключвателя на позиция „Настройка“. Натисна един ключ, завъртя копче с отбелязана върху него стрелка, докато неоновият индикатор светна. После нагласи друго копче на „Предаване“, избра положение, при което индикаторът светеше най-ярко, показвайки честотата с най-силния сигнал. Сега радиостанцията беше готова за работа.

Беше съставил и шифровал съобщението си предварително. Спешно послание до Корки, в което го информираше какво се бе случило в Москва, за „съгледвача“ от ГРУ Кундров, прикачен към Светлана, и в което искаше справка за този мъж. Меткалф уведоми също Корки, че го следят до степен, която буди тревога, както и за невероятния професионализъм на най-талантливия от наблюдателите му. Постави въпроса дали прикритието му по някакъв начин не е било компрометирано. Накрая съобщи на Корки непосредствените си впечатления от Фон Шюслер, които съвпадаха с оценката на Амос Хилиард — германецът не даваше никакви признаци, че може да бъде вербуван. Изложението му беше лаконично, сведено до максимално сбита форма, със стандартни или предварително уговорени съкращения. Върху коприната наред с таблиците на шифъра бяха изписани и кодирани фрази, използвани често от агентите на терен, като например: „пристигнах безопасно“ или „тайната квартира е локализирана“. Корки беше добавил също и комплект от абревиатури на по-сложни фрази или дълги изрази.

Освен това Меткалф трябваше да осъществи връзката не гласово, а чрез морзовата азбука. И не само за да се гарантира сигурността на трансмисията, което безспорно беше важен фактор. По-съществената причина се състоеше в това, че гласовите сигнали можеха да се предават на разстояние не по-голямо от неколкостотин мили. Такива бяха възможностите на технологията. Дълговълновите сигнали, излъчвани чрез морзовата система, пътуваха на пет пъти по-голямо разстояние.

Доближавайки фенерчето, той погледна листчето хартия, което беше пъхнал в празния пакет от цигари „Лъки Страйк“. Дългите редици от букви биха изглеждали като безсмислици за обикновен наблюдател. Опитни агенти като надзирателя на Лана или русия тип от НКВД веднага щяха да разберат, че са кодови, дори да не успееха да ги разчетат. Това листче хартия заедно с еднократните кодове и шифрите върху коприната бяха изключително опасни улики, ако се стигнеше до обискиране.