— И, разбира се, това не беше краят, а началото на кървав водопад. Повечето от трийсет хиляди военни бяха прочистени. Генерали, армейски маршали, стотици дивизионни командири, всички адмирали от флота.
— Лана, какво общо има тази ужасна история с теб?
— Баща ми — прошепна тя — беше един от малцината генерали, които не арестуваха.
— Защото не е бил замесен.
Тя притвори очи. Лицето й изглеждаше съкрушено от болка.
— Защото не го хванаха. А може би защото е имал късмет. Стават такива неща.
— Не са го „хванали“? Да не искаш да кажеш, че баща ти е бил заговорник срещу Сталин?
— Изглежда малко вероятно. И все пак той често споделя с мен, че ненавижда Сталин. Нямам друг избор, освен да му вярвам.
— Но той не ти е казал никога, че е участвал в заговора, нали?
— Не, никога не би го направил. Казах ти, той се опитва да ме предпазва. Една-единствена дума за вината му и ще го екзекутират по бързата процедура. Сталин не би помилвал никого.
— А защо си толкова сигурна?
Изведнъж тя се отскубна от прегръдката му. Отиде при кафявия кон и започна да го гали по хълбоците с празен, отсъстващ поглед. Явно искаше да премълчи нещо изключително болезнено. След няколко минути, без дори да погледне към Меткалф, тя пак заговори:
— Преди няколко месеца ме поканиха на прием в германското посолство. Беше много екстравагантно, както германците обичат да организират подобни неща. И естествено, те винаги канят елитно общество, което означава известни актьори и балетисти. Честно казано, ходя по такива места само за да похапна. Наистина! Срамувам се да го призная, но е вярно. До мен приближи германски дипломат и ме попита дали съм дъщеря на прочутия генерал Михаил Баранов.
— Фон Шюслер…
Тя кимна.
— Зачудих се защо ме пита. Баща ми сега работи в Комисариата на отбраната и макар че службата му е най-обикновена чиновническа, трябва да внимавам винаги с кого разговарям. Предупредени сме, че шпионите са навсякъде. Оказа се, че е запознат в подробности с военната кариера на баща ми. Знаеше повече неща и от мен. Спомена, че би искал да говори с мен насаме, че има да сподели с мен нещо, което много ще ме заинтригува. Аз наистина бях заинтригувана, какъвто бе замисълът му. Отнесе питиета ни в единия ъгъл на стаята и седнахме далеч от останалите. Фон Шюслер беше очевидно културен човек, доста по-различен от повечето нацистки грубияни, които съм срещала. Но ми беше безразличен, изглеждаше арогантен и самовлюбен, далеч от онова, което човек нарича чаровен човек. Но той говореше безцеремонно, фамилиарно, а аз слушах. Каза ми, че имал приятел от ученическите си години, който служел в СС и който му показал нещо много любопитно, свръхсекретно досие, свързано с неколцина високопоставени членове на съветската армия. Някои от документите се намирали вече в ръцете на Сталин, но имало още.
— О, Господи, Лана, дорогая. Какъв ли ужас си изпитала.
— Сигурно е прочел страха по лицето ми. Не мога да пазя самообладание. Веднага се изчервявам, не ме бива да крия чувствата си. Нищо не казах, направих се, че знам за какво говори, но той усещаше ужаса ми. Боже мой, Стива! Каза, че имало още писма в досието, имена, за които Сталин не знаел. СС, довери ми той, обича да разполага с компрометираща информация и да я използва, когато се наложи, като коз при игра на карти.
— Копелето те е заплашило.
— Но нищо вулгарно, Стива. Нищо явно. Всичко беше спокойно, изтънчено и недоизказано. Фон Шюслер заяви, че не вижда причина, поради която тази изобличителна информация трябва да попада в ръцете на НКВД. Миналото си е минало — каза ми той и после ме попита съвсем спокойно дали не намирам всичко това за любопитно.
— Колкото и изтънчено да се е държал, той явно те е изнудвал.
— И видиш ли, той само желаел да ме заведе на вечеря.
Намирал ме за интересна и искал да се опознаем.
— Това копеле Разбира се!
Сега му стана ясно, призля му.
— Естествено, аз отидох на вечеря с него. И отново на следващата вечер.
— Нямала си избор — каза й Меткалф нежно. — Не е било възможно да откажеш.
Тя сви рамене.
— Бих направила всичко да опазя баща си. Както би постъпил и татко, за да предпази мен. Дори ако това означава да прекарвам нощите с мъж, който е досаден или отблъскващ за мен. Ние, руснаците, често правим далеч по-отвратителни неща, за да спасим любимите си хора. Хората лъжат и стават предатели, доносничат за най-близките си приятели в НКВД. Други отиват в гулаг. Получават куршуми в тила. Това, че спя с Рудолф фон Шюслер, е най-малкото, което мога да направя. Готова съм и на още по-ужасни неща, ако се наложи, за да спася живота на баща си.
— Когато дойдох при теб зад кулисите в Болшой, ти се уплаши, нали?