Подейства му някак успокоително да чуе гласа на Корки след цяла вечност, както му се струваше, макар да бяха минали само няколко дни, откакто се видяха за последен път. — Приемам, че става дума за нещо спешно. Тъкмо се наслаждавах на вкусен обяд.
Връзката беше някак глуха, получаваше се метално ехо.
— Моите извинения — отговори Меткалф сдържано.
— Направи ли си удоволствието да отидеш на балет?
— Получи ли съобщението ми, че съм установил контакт?
— Разбира се. Ами с германеца?
— За кратко.
— Достатъчно да направиш преценка?
— Мисля, че да.
— И подходящ ли е за вербуване? Потенциален двоен агент?
— Бих казал, че не. А също, че ти отдавна го знаеш.
Корки замълча за няколко секунди. Единственият звук, който се чуваше по линията, беше глухо пращене.
— Най-прекият път между две точки не винаги е правата линия — отговори старикът.
— Защо съм тук? — повиши тон Меткалф с раздразнение. — За Бога, Корки, не мисля, че си ме изпратил тук с всичките рискове, които поех, за зелен хайвер. Хубаво, моя стара приятелка се е хванала с германски дипломат, е, и? Само не ми казвай, че не разполагаш с поне сто по-надеждни възможности за вербуване от Фон Шюслер. Какво, по дяволите, става, Корки?
— Успокой се, Стивън — каза Корки ледено. — Исках от теб да установиш контакт със старата си приятелка, както я нарече. Направил си го. Значи първият етап е приключил.
— Първият етап на какво! Аз не съм марионетка, Корки. Не можеш да дърпаш конците, очаквайки от мен да танцувам. За какво, по дяволите, съм тук! — Той избърса с носна кърпичка челото и врата си.
— Стивън, ще бъдеш уведомен, когато му дойде времето.
— Това не е достатъчен отговор, Корки. Аз съм на терена, рискувам живота си…
— Ти си доброволец, Стивън. Не си мобилизиран. Когато пожелаеш да се махнеш, ще се радвам да уредя формалностите. Но докато си под мое разпореждане, сигурността на операцията има приоритет. Всички ние играем опасна игра. Кошмарът, който се случи в парижката станция, трябва да ни служи като обеца на ухото…
— Каква е „втората фаза“, както се изрази? — прекъсна го Меткалф.
Последва продължително метално пращене. Секундите тиктакаха. Меткалф вече мислеше, че връзката е прекъснала, когато дойде отговорът на Корки.
— Рудолф фон Шюслер, подобно на повечето си колегиот германското посолство, е в Москва да събира информация за намеренията на руснаците. Хитлер им е забранил да използват професионални шпионски методи от страх да не предизвика у Съветите подозрения. Нацистите отчаяно се нуждаят от разузнавателни сведения за руснаците, но не са в състояние да си ги доставят. Ние ще им ги доставим, така да се каже.
— Какво означава това?
— Много скоро ще получиш пакет с документи. Трябва да убедиш Светлана да ги предаде на германския си любовник.
Меткалф едва не изпусна слушалката.
— Да ги предаде? — кресна той.
— Имаме на разположение съвпадение от фактори — каза Корки. — Бащата на Светлана е виден генерал от Червената армия от запаса, герой на революцията, и работи в Народния комисариат на отбраната.
— Длъжността му е незначителна — възрази Меткалф. — Синекурно място за заслужил войник. Чисто чиновническа длъжност. Лана ми каза…
— Импровизирай, синко. Много те бива в това. Представи го за по-важна клечка.
— Искаш от мен да я използвам! Това е истинската причина да ме изпратиш тук, нали?
Той я бе разгадал, но искаше да го чуе от Корки.
— Бих се изразил по друг начин. Искам да я привлечеш. Да използваш Фон Шюслер. Да го използваш като канал, чрез който да изпращаш информация до Обервермахт. Стратегическа и тактическа информация, която да накара германците да променят решенията си.
— Господи, Корки, искаш от мен да я поставя в изключително опасна ситуация. Имам предвид, тя е танцьорка, балерина, за Бога! А не обучен разузнавач. Тя не е шпионин — тя е артистка.
— Тя е изключителна, Стивън. Някои от най-добрите ми агенти са от театъра.
— Ами ако неволно сгреши, какво мислиш ще й се случи?
— Стивън — заговори търпеливо Корки, — нужно ли е да ти напомням в какво положение се намира тя така или иначе? Всеки руснак, който поддържа контакти с чужденци в тия времена, е смятан за изменник. Но тя не е обикновена рускиня. Тя е известна балерина, а в добавка — дъщеря на генерал, и спи с германец. Забрави за пакта Хитлер-Сталин. Съветското разузнаване сигурно я следи денонощно.
Меткалф си представи нейния надзирател Кундров. Повече, отколкото можеш да си представиш — помисли си той. Но беше сигурен, че Фон Шюслер не се беше сближил с Лана с шпионска цел. Ако интересът му към нея беше свързан по някакъв начин с положението на баща й, Лана щеше да разбере след няколко месеца връзка. Не, мотивът на германеца беше плътски. Тя беше великолепна красавица, достатъчна причина да прояви към нея интерес. Нещо повече, беше прима балерина, добър улов, с който да се перчи наоколо. Комплексари като Фон Шюслер обичаха да си повдигат репутацията, показвайки се с хубави жени. След като е изнудил Лана, намеквайки за съществуването на досие с името на Михаил Баранов, документ, който можеше да го прати на въжето, той не е проявил повече интерес към него.