— Ами баща й? — упорстваше Меткалф. — Ще изложа и него на риск.
— Не. Нейния баща, как да се изразя по-тактично, не му остава много на тоя свят. Въпрос на време е да го арестуват, като повечето висши офицери от Червената армия.
— Досега е оцелял.
— Името му е в списъка. Случайно узнахме. НКВД го нарича „книга смерти“ — „Книга на смъртта“. Арестите се извършват по строго определен ред. Неговото време ще дойде до няколко седмици. След като го задържат, Лана повече няма да е полезна като канал за дезинформация, така че не разполагаме с много време. Но не мислиш ли, че НКВД вече преценява, доколко тя е риск за националната сигурност? Тя вече си е сложила главата в торбата.
— Не доброволно — каза Меткалф и избърса мокрото си чело. — Не е имала избор.
— Моля. Позволи ми да ти напомня, че наблюдаваме как нацистите поглъщат постепенно цяла Европа. Всъщност не постепенно, а на огромни хапки. Проклетата нацистка машина напредва с бързи стъпки към края на земята. Никога не сме били свидетели на толкова голяма заплаха за свободата на света. Франция е покорена, Хитлер няма врагове в Европа, Англия едва ли ще удържи. Ако има някаква възможност да го спрем, е наш дълг да го направим. Затова си там. Няма нищо по-важно от това. Мисля, че сега ни е паднала добра възможност. Ще е безразсъдна грешка, ако не се възползваме, престъпна небрежност — Корки замълча.
Меткалф също.
— Там ли си, Стивън?
— И какво съдържат документите, които искаш тя да предаде на Фон Шюслер?
— Тези документи рисуват картина, предназначена за Оберкомандо дер Вермахт, за Хитлер и висшето му командване.
— Каква картина?
— Някои художници използват масло, други — акварел. Ние използваме числа. Спретнато подредени колонки от цифри. Оценка за силата на войските, точни данни за съоръжения, дивизии, численост, разположение на складове за оръжие. Агломерация от сведения, които ще представят на Вермахта и естествено на Хитлер картина на Червената армия, не по-малко живописна от творбите на Ван Гог.
— Какви картини? — продължи да настоява Меткалф.
— На мечка, Стивън. Но спяща. Малко мече с отрязани нокти.
— Искаш от нея да предаде на Фон Шюслер фалшиви документи, които показват колко слаба е руската военна машина?
— Фалшификациите са превъзходни, уверявам те. Самият Сталин няма да е в състояние да ги разпознае.
— Не се съмнявам.
Мили Боже, възхити се Меткалф, беше брилянтно, дяволски хитро, перфектно, както само при Корки можеше да бъде.
— Ако Хитлер си помисли, че нахлуване в Русия ще е като негърски танц, ще го направи с вълнение — каза Меткалф.
— Само ще ритне вратата и е вътре.
— Добре казано — отговори Корки, а в гласа му имаше сарказъм, който се долавяше дори при лошата връзка.
— Мили Боже, Корки, ще се опиташ да изиграеш Хитлер да обяви война на Съветския съюз!
Последва още една дълга пауза. Пращене, бибикане, звънтене като при произволните шумове на зле настроено радио.
— Стивън, споменал ли съм ти за Пелопонеските войни?
— Да — озъби му се Меткалф. — Атина оцеляла само защо то враговете й са се сбили помежду си.
— Атина е посяла раздора между враговете си. Те са се изправили един срещу друг. Това е важното.
— Но ти нямаш представа дали всички документи ще стигнат до Хитлер? Само помисли колко брънки има веригата, колко много възможности някой скептик от нацистката бюрокрация да ги изхвърли.
— Вярно е, Стивън, но ако ние правехме само сигурни неща, не бихме се захванали с нищо, нали така?
— Съгласен съм.
— Знаем, че Хитлер по осем часа на ден чете доклади, меморандуми и вътрешни сведения. Той е вманиачен на тема разузнаване. Сам взима всички важни решения и го прави въз основа на информацията, която получава. А единствената информация, на която се доверява, е тази от разузнаването. От достоверните му шпиони. Фон Шюслер не е шпионин, но е човек с големи връзки. Има приятели по високите места.
Меткалф мислеше трескаво. Носната му кърпа беше станала вир-вода и не можеше да се използва. Потърси друга, но не намери.