— Ще го направя при едно условие.
— Моля? — попита невярващо Корки.
— Ако се случи нещо с Лана, ако тя заподозре, че е в беда, че може да я арестуват, искам гаранции, че ще ми помогнете да я измъкна от Москва — Избърса струйките пот, които се лееха от челото му и смъдяха на очите му, с дланите си.
— Стивън, знаеш много добре, че не правим такива неща.
— Знам много добре, че правим. Правили сме го във Франция и в Германия.
— При изключителни случаи…
— Този случай е изключителен, Корки. Няма да я замесвам без такава гаранция.
— Ще направим всичко по силите си да намалим рисковете за нея, Стивън, но…
— Това е сделката, не подлежи на преговори — отговори Меткалф.
Амос Хилиард седеше пред телетипния терминал в другия край на галерията и следеше пристигащите съобщения, които изискваха незабавно внимание. Черният канал беше инсталиран наскоро и като повечето нови технологии не беше напълно надежден. Представляваше сложна, донякъде тромава система от преплитащи се международни връзки, всяка от които беше уязвима към превратностите на войната. Много неща можеха да се издънят. Най-добрият индикатор за сигурността на излъчването беше уредът, който измерваше силата на сигнала, вграден в конзолата, до която той беше седнал. Двете иглички, показващи силата на предаването и приемането, останаха стабилни, помръдвайки се съвсем леко. Ако някоя от тях паднеше, Хилиард беше в готовност да действа мигновено и да възстанови връзката.
Меткалф се забави повече, отколкото Хилиард очакваше. За каквото и да си говореха с Коркоран, явно бе деликатен и сложен въпрос. Хилиард можеше само да гадае за какво е пристигнал в Москва младият мъж. Нямаше право да пита. Свещената за Корки херметизация го повеляваше. Но можеше да си позволи да прави предположения. Беше чувал да се говори за младия Меткалф, богат плейбой, който не изглеждаше достатъчно сериозен, за да е от момчетата на Корки, и онази балерина от Болшой. Видя ги двамата да си приказват на партито в дачата. Не беше нужно човек да е специалист, за да разбере, че между тях имаше нещо. А и всичките тия въпроси за Фон Шюслер. Очевидно Меткалф се опитваше да стигне до германеца. Вероятно използваше момичето, за да се добере до нациста. Сигурно това бе причината, поради която Корки беше изпратил младок. Може би опитът на Меткалф на терен не беше толкова от значение, колкото опитът му в леглото.
Хилиард погледна уреда и се стресна. И двете иглички бяха паднали. Силата на сигнала по някаква причина се бе сринала. Той скочи от терминала и се втурна в залата, стъпките му отекваха през коридора. Надзъртайки през прозорчето от плексиглас, върху металната врата, видя Меткалф, подгизнал от пот, да бърбори. Ако още разговаряха, това означаваше, че връзката въобще не беше изчезнала.
При това положение какво бе причинило отслабването на сигнала?
Изведнъж изстина. Възможно ли бе…?
Почука върху прозорчето с юмрук, докато Меткалф се обърна и го погледна учудено. Хилиард неспокойно правеше знаци да затваря и сочеше с показалеца към гърлото си. Меткалф като че ли изрече няколко думи и бързо сложи слушалката.
Когато най-после Хилиард отключи вратата, Меткалф се беше изправил, целият плувнал в пот.
— Какво, по дяволите… — тросна се Меткалф.
— Пробив — каза Хилиард. — Последните двайсет-трийсет секунди. Нещо много деликатно ли обсъждахте? Може някой да е подслушал.
— Подслушал? Не, тъкмо бяхме приключили деликатната част. Уговаряхме се за нещо, но как е възможно да са ни „подслушали“?
Хилиард не си направи труда да отговори. Той се обърна и побягна през залата, а подметките му тракаха силно върху циментовия под. Единственото незащитено място беше стаичката с електрическото табло в края на залата до входа, където се съединяваха телефонните кабели, която още не беше надеждно изолирана. Тъкмо стигаше края на коридора, изведнъж вратата на стаичката с електрическото табло се отвори. Тъмна фигура изскочи отвътре и изчезна през входа в края на залата. Хилиард позна мъжа: беше помощник-секретар в посолството. Хилиард отдавна се чудеше за кого работеше той. Сега обаче разбра. Мъжът го подслушваше.
По чие нареждане?
Хилиард достигна до стаята с електрическото табло и я отвори. Видя на пода слушалката, изпусната от мъжа, който току-що избяга. Потвърждение, от което Хилиард не се нуждаеше.
Меткалф също се появи. Той веднага разбра какво се бе случило.
— Край — каза Хилиард. — Връзката вече не е чиста.
— Това ли е прехваленият черен канал?
— Черният канал е обезопасен срещу онези отвън, Съветите, а не срещу хората вътре.