— Откъде знаеш всичките тия номера, Стивън? Откъде си научил тези… правила искусства! Мислех, че си бизнесмен, а не шпионин.
Той вдигна рамене и отговори с нехайство, с което се надяваше да я успокои.
— Гледам много холивудски филми, душа, нали знаеш.
След като задмина пейката й и извървя десетина метра, забави ход, сякаш не беше сигурен дали отива във вярната посока. Точно тогава Лана го забеляза. Тя бе променила не само външността си, но и походката си. Тръгна към него. Тромаво, все едно че я боляха краката или че имаше подагра.
Докато го задминаваше на тясната алея, му прошепна:
— Улица „Василевски“, пряка на „Пушкинская“.
После продължи напред. Той огледа парка несигурно, правейки се, че се опитва да се ориентира, и тръгна след нея, спазвайки прилично разстояние.
Възхищаваше се на майсторския начин, по който имитираше походката на забързана възрастна жена. След като излезе от парка, тя се смеси с уличната тълпа и пресече улица „Пушкинская“ с характерната за възрастна жена сприхава неустрашимост.
С тази процедура според терминологията на Корки и преподавателите му те минаваха през „сухо чистене“, за да се уверят, че нямат опашка. Видя я, че свърна по тясната улица „Василевски“. Той я последва. Лана доближи до дървената входна врата на жилищна сграда. Отляво бяха наредени звънци, обградени с метална рамка, върху които бяха написани на ръка имената на обитателите. Вътре нямаше входно антре, а само стълбищна площадка. Миришеше на развалено месо и махорка. Изкачи се след нея по скърцащите стъпала, покрити с оръфан килим, до външната врата на един от апартаментите.
Влезе в тъмен, тесен и миришещ на плесен апартамент и затвори вратата. Тя веднага го обгърна с ръце. Подплънките под дрехите й бяха странни и необичайни на пипане, но лицето й беше пленително красиво, както винаги, устните й — топли и подканящи.
Тя се отскубна от прегръдката му и каза:
— Мисля, че тук сме в безопасност, скъпи.
— Кой живее тук?
— Една балерина. Или по-точно бивша балерина. Отказа да спи с репетитора и сега е чистачка в ТАСС, където работи майка й. Маша е късметлийка, че въобще си намери работа.
— Сега и двете с майка й са на работа, така ли?
Лана кимна.
— Казах й, че съм срещнала един човек. Тя знае, че бих направила същото за нея, ако се нуждае от усамотено място…
— Любовно гнездо се нарича, доколкото ми е известно.
— Да, Стива — подразни го тя. — Ти най-добре знаеш как се нарича.
Той се усмихна неловко.
— Идвали ли сте тук с Фон Шюслер?
— О, не, разбира се. Той никога не би дошъл на такова място. Води ме в апартамента си в Москва и само там.
— Има ли и друго жилище?
— Извън града разполага с огромна къща, която руснаците са конфискували от богат търговец. Германците си живеят добре тук. Явно Сталин иска да покаже пред Хитлер, че държи на добрите отношения с него.
— Била ли си там? В къщата на Фон Шюслер?
— Стива, вече ти казах. Той не означава нищо за мен. Ненавиждам го!
— Не става дума за ревност, Лана. Искам да знам къде се срещате.
Тя присви очи.
— Защо се интересуваш?
— Имам план. Ще ти обясня.
— Води ме само в московския си апартамент. Къщата в Кунцево е недостъпна за мен.
— Защо?
— Това е огромна къща с персонал, хора, които познават жена му. Предпочита да пази дискретност — тя добави с погнуса. Той е женен мъж, както знаеш. Има жена и деца в Берлин. Очевидно аз съм срамна тайна, която трябва да крие. Там прекарва уикендите, пише мемоарите си, сякаш има какво да каже, сякаш не е нищожна хлебарка. Но защо ми задаваш тези въпроси, Стива? Стига сме говорили за тоя звяр. Ще се видя с него довечера и предпочитам да не мисля за него поне дотогава.
— Защото имам идея, Лана. Как да ти помогна — само като се чу да изрича думите на глас, му призля. Той я лъжеше, използваше я. Манипулираше я, по-точно казано. Но това го убиваше — Той разпитва ли за баща ти.
— Много рядко. Само за да ми напомня от време на време какво знае за татко. За властта, която има над мен. Макар че не е нужно да ми напомня. Да не мисли, че мога да забравя? Че не помня това всяка секунда, която прекарвам с него. — Тя едва не се изплю. — Да не си въобразява, че мога да пропъдя болката?
— Значи, няма да му се стори странно, ако случайно му споменеш, че неотдавна баща ти е получил нов пост, важен пост в комисариата, пост, който му дава достъп до различни документи, свързани с Червената армия.
— Защо трябва да му казвам това?
— За да се зароди в главата му идея.
— О, да — каза Светлана саркастично. — Да, бе, той ще поиска от мен да крада документи от баща ми, така ли?