— За германците ли работите? — попита изведнъж Литвиков.
Какво било! Кундров го беше видял да разговаря с Фон Шюслер в дачата.
— А вие? — засече го Меткалф.
Бледото лице на Литвиков почервеня. Той се вторачи в масата и започна да си играе с перодръжката, потопи я в мастилницата, но не написа нищо.
— Това ли ви е проблемът? — каза той след дълго мълчание. — Че ще насочим търговските си връзки към германците?
— Защо ме питате? Нали току-що казахте, че виждате всичко и знаете всичко.
Литвиков отново млъкна за няколко секунди. После се обърна към помощника си.
— Извините — каза той на мъжа.
След като помощникът му излезе от стаята, Литвиков продължи да говори.
— Онова, което ще ви кажа, Меткалф, може да ми навлече арест, дори екзекутиране. Ще ви доверя нещо, което се надявам да не използвате срещу мен. Искам да ми влезете в положението — нашето положение. И след като вникнете, вероятно ще проявите повече желание да ми сътрудничите. Дълго време имах доверие на вашия брат. Вас не ви познавам толкова добре и мога само да се надявам, че мога да разчитам на вашата дискретност, както се изразихте. Защо то този път не става дума само за търговия, а за живота на семейството ми. Аз съм семеен човек, г-н Меткалф. Имам жена, син и дъщеря. Разбирате ли?
Меткалф кимна.
— Имате думата ми.
Литвиков натопи отново перодръжката си в мастилницата, но този път започна да драска заврънкулки върху листа за пишеща машина на масата пред него.
— Миналия август, преди малко повече от година, моето правителство подписа пакт с Германия, както знаете. Ден преди той да бъде обявен официално, „Правда“ публикува антинацистка статия за преследванията срещу поляците в Германия. В продължение на години Сталин и другите наши ръководители се обявяваха против Хитлер и нацистите. Печатът ни публикуваше безброй статии колко ужасни са нацистите. После изведнъж един ден през август всичко това спря. Вече няма антинацистки статии. Няма антинацистки речи. Нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса. В нашите вестници човек вече не може да срещне думата „нацизъм“. „Правда“ и „Известия“ сега поместват извадки от речите на Хитлер, благосклонни! Те цитират „Фолкишер Беобахтер“ — Литвиков продължаваше да драска яростно, изпълвайки листа с хоризонтални и вертикални линии, които постепенно се превръщаха в тъмно петно. — Смятате ли, че руският народ може лесно да го преглътне? Мислите ли, че можем да забравим онова, което четяхме, което ни съобщаваха за зверствата на нацистите?
Меткалф не каза нищо, а само си помисли: „Ами зверствата на Сталин? Милионите депортирани, изтезавани и убити по време на чистките?“
— Разбира се, че не — отговори той. — Това е въпрос на оцеляване, нали?
— Заекът да не би да търси закрила от боата?
— Съветският съюз е заекът, така ли?
— Не ме разбирайте погрешно, г-н Меткалф. Ако бъдем нападнати, ще се бием до смърт — и това няма да е само нашата смърт. Ако те нахлуят в страната ни, ще се бием с жар, но ние нямаме интерес да нахлуваме в други страни.
— Кажете това на поляците — прекъсна го Меткалф. — Вие нахлухте в Полша в деня, в който подписахте договора си с Германия, ако не се лъжа. Кажете го и на Финландия.
— Нямахме избор — избухна гневно руснакът. — Беше отбранителна мярка.
— Разбирам — каза Меткалф.
— Страната ми няма приятели, Меткалф. Разберете това. Ние сме изолирани. Едва след като сключихме пакта с Германия, започнахме да чуваме, че Великобритания се почувствала предадена. Британците започнаха да твърдят, че са ни „ухажвали“, че искали да се съюзят с нас в битката срещу нацистка Германия. Но как ни „ухажваха“? Как ни предразполагаха? Заедно с французите изпращаха у нас делегации на ниско равнище — британски адмирал от запаса и треперещ френски генерач. До Ленинград с кораб. Пътуваха цели две седмици. Не външни министри, а дърти офицери от запаса. Това беше плесница в лицето на цяла Русия. Несериозен опит да се преговаря за съюз. Уинстьн Чърчил мрази съветския режим и не го крие. И кого изпрати тук като посланик, най-важният външнополитически пост за Лондон след Вашингтон? Сър Станфорд Криле — радикален депутат от долната камара, социалист, който не се ползва с доверието на британското правителство. И какви изводи можехме да направим? Не, г-н Меткалф, сигналите от Англия бяха ясни. Те не проявяваха интерес към съюз с Русия.