— И защо ще го правим?
— Защото полковник Григорий Булганов го няма.
— Какво имаш предвид с това, че го няма?
— Имам предвид, че го няма, Габриел. Вече не е между нас. Изпари се. Изчезна.
5. Амелия, Умбрия
— От колко време го няма?
— От около седмица.
— Бъди по-точен, Узи.
— За последен път полковник Григорий Булганов е забелязан да се качва на задната седалка на мерцедес седан на Хароу Роуд в шест часа и дванайсет минути вечерта във вторник.
Те вървяха в светлината на залеза по тясна калдъръмена улица в стария център на Амелия. На няколко крачки зад тях ги следваха двама охранители със свиреп поглед в очите. Това бе тревожен знак. Обикновено Навот пътуваше само с една бат левейха — ескортираща агентка, — която да го охранява. Фактът, че бе довел двама тренирани убийци, показваше, че приема на сериозно заплахата срещу живота на Габриел.
— Британците кога се наканиха да ни го съобщят?
— Обадили са се на лондонската ни централа в събота следобед, четири дни след случилото се. Тъй като беше шабат, дежурният офицер е бил младок, който не е разбрал важността на онова, което са му съобщили. Той написал каблограма и я изпратил на булевард „Цар Саул“ с код „нисък приоритет“. За щастие дежурният офицер в европейската ни централа е разбрал важността и веднага е позвънил на Шамрон.
Алон поклати невярващо глава. Бяха минали години, откакто Шамрон вече не беше шеф, обаче Службата продължаваше да бъде до голяма степен негово лично владение. Тя бе пълна с агенти като Габриел и Навот — мъже, които бяха вербувани и обучени от Ари, мъже, които работеха с убеждение и даже говореха на жаргона, който той бе създал. В Израел Шамрон бе известен като мемунех — единствения, върховния шеф, и щеше да остане такъв до деня, в който най-накрая щеше да реши, че страната е в безопасност и той може да умре.
— След това, предполагам, Ари се е обадил на теб — каза Алон.
— Направи го, въпреки че в гласа му определено липсваше учтивост. Каза ми да ти изпратя съобщение. После ми нареди да взема две момчета и да се кача на самолета. Изглежда, такава ми е съдбата — да бъда покорният по-малък син, който на всеки няколко месеца е изпращан в пустошта да издирва по-големия си своенравен брат.
— Григорий бил ли е под наблюдение, когато се е качил в колата?
— Явно не.
— Тогава откъде са сигурни британците какво се е случило?
— Техните малки електронни помощници са наблюдавали.
Навот имаше предвид системата за видеонаблюдение — повсеместната мрежа от десет хиляди телевизионни камери, които даваха възможност на лондонската полиция да наблюдава дейността — криминална или друга — практически на всяка улица в британската столица. Едно неотдавнашно проучване на правителството бе заключило, че системата не е постигнала първоначалната си цел: предотвратяване на престъпността и залавяне на престъпниците. Само три процента от уличните кражби бяха разкрити чрез системата за видеонаблюдение, а престъпността в Лондон се повишаваше. Засрамени полицейски служители оправдаваха провала, изтъквайки, че престъпниците са отговорили на камерите, като са променили тактиката си — например чрез носене на маски и шапки, за да скрият своята самоличност. Очевидно нито един от отговорните фактори не бе помислил за тази възможност, преди да бъдат похарчени стотици милиони лири и да бъде нарушена неприкосновеността на личния живот на гражданите в невиждан досега мащаб. Сега поданиците на Обединеното кралство — място, където се бе зародила западната демокрация — живееха в света на Оруел, където всяко тяхно движение се наблюдаваше от очите на държавата.
— Кога британците са открили, че е изчезнал? — попита Габриел.
— Чак на следващата сутрин. Трябвало да го проверяват по телефона всяка вечер в десет часа. Когато той не се обадил във вторник, неговият надзорник не се разтревожил особено. Всеки вторник вечерта Григорий играел шах в малък клуб в Блумсбъри. Миналия вторник се провеждал годишният клубен шампионат. Очаквало се Булганов да го спечели с лекота.
— Не знаех, че играе шах.