Останалата част от преживяванията си Киара споделяше откъслечно и понякога в странни моменти. Една вечер, по време на вечеря, тя описа с подробности на Габриел момента на залавянето й и смъртта на Лиор и Моти. Два дни по-късно, докато миеше съдовете, Киара разказа какво е да прекараш всичките тези часове в тъмнина. И как по веднъж на ден, само за няколко минути, слънцето обагряло в алено снежната пряспа пред малкото прозорче. И накрая, един следобед, докато сгъваше прането, тя през сълзи призна, че е излъгала Габриел за бременността си. По време на отвличането била в деветата седмица и изгубила детето в килията на Иван.
— Беше заради опиатите — обясни Киара. — Те убиха детето ми. Те убиха твоето дете.
— Защо не ми каза истината? Никога нямаше да тръгна по следите на Григорий.
— Страхувах се, че ще ми се ядосаш.
— За какво?
— Че съм забременяла.
Габриел се свлече в скута на Киара с обляно в сълзи лице. Бяха сълзи на вина, но и на ярост. Въпреки че Иван не го знаеше, той бе успял да убие детето му. Макар и неродено, все пак бе неговото дете.
— Кой ти слагаше инжекциите? — попита той.
— Онази жена. Виждам смъртта й всяка нощ. Това е единственият спомен, от който не бягам. — Тя избърса сълзите си. — Искам да ми обещаеш три неща, Габриел.
— Всичко, което поискаш.
— Обещай ми, че ще си имаме бебе.
— Обещавам.
— Обещай ми, че никога няма да се разделим.
— Никога.
— Обещай ми, че ще ги убиеш всичките.
На следващия ден тези две човешки развалини сами отидоха на булевард „Цар Саул“. Заедно с Михаил, те бяха подложени на щателни физически и психологични прегледи. Същата вечер Узи Навот прегледа резултатите. След това той позвъни на Шамрон в дома му в Тиберия.
— Колко са зле? — попита Ари.
— Много.
— Той кога ще е готов да се върне на работа?
— Ще е нужно известно време.
— Колко време, Узи?
— Може би никога.
— А Михаил?
— Той е развалина, Ари. Всички те са развалини.
Шамрон потъна в мълчание.
— Най-лошото, което можем да направим, е да го оставим да бездейства. Той има нужда да се върне към работата си.
— Да разбирам ли, че имаш някаква идея?
— Как върви разпитът на Петров?
— Той оказва голяма съпротива.
— Иди в Негев, Узи. Накарай разпитващите да се постараят повече.
— Какво искаш?
— Искам имената. На всичките.
74. Йерусалим
Неусетно дойде краят на март. Студените зимни дъждове бяха отминали и пролетта беше топла и слънчева. По предложение на лекарите двамата се опитваха да излизат от апартамента поне веднъж на ден. Наслаждаваха се на обикновения живот: посещение на оживения пазар Махане Йехуда, разходка по тесните улички на Стария град, интимен обяд в един от любимите им ресторанти. По настояване на Шамрон винаги бяха придружавани от двама телохранители — младежи с късо подстригани коси и тъмни очила, които им напомняха твърде много за Лиор и Моти. Киара каза, че иска да посети паметника, който се издигаше северно от Тел Авив. Като видя имената на бодигардовете, гравирани в камъка, тя толкова се разстрои, че Габриел на практика трябваше да я носи до колата. След два дни на Елеонския хълм бе негов ред да рухне от мъка. Лиор и Моти бяха погребани само на няколко метра от неговия син.
Габриел почувства необичайно силно желание да прекарва повече време с Леа и Киара, неспособна да понесе отсъствието му, нямаше друг избор, освен да ходи с него. Те седяха часове наред с Леа в градината на болницата и търпеливо слушаха, докато тя блуждаеше във времето — ту бе в настоящето, ту в миналото. С всяко следващо посещение Леа се чувстваше по-удобно в компанията на Киара и в моменти на просветление двете жени разменяха мнения какво е да живееш с Габриел Алон. Те коментираха неговите особености и промените в настроението му, както и нуждата му от пълна тишина, докато работи. А когато се чувстваха великодушни, говореха за невероятния му талант. После светлината в очите на Леа угасваше и тя се връщаше отново в собствения си ад. Понякога Габриел и Киара също се връщаха в техния. Лекарят на Леа сякаш усети, че нещо не е наред. При едно посещение в началото на април той дръпна настрана Габриел и Киара и тихо ги попита дали им е нужна професионална помощ.