— Двамата изглеждате така, сякаш не сте спали от седмици.
— Така е — каза Алон.
— Искате ли да говорите с някого?
— Не ни е разрешено.
— Проблеми в работата?
— Нещо такова.
— Може ли да ви дам нещо за сън?
— Имаме цял куп в домашната си аптечка.
— Не искам да ви виждам тук поне една седмица. Заминете някъде. Попечете се на слънце. Приличате на призраци.
На следващата сутрин, придружени от бодигардовете си, те отпътуваха за Ейлат. В продължение на три дни успяха да не говорят за Русия, за Иван, за Григорий или за брезовата гора край Москва. Прекарваха времето си, като правеха слънчеви бани на плажа или се гмуркаха сред кораловите рифове на Червено море. Ядяха невероятно много, пиеха твърде много вино и се любеха до пълно изтощение. Последната вечер говориха за бъдещето, за обещанието да напусне Службата, което Габриел бе дал, и за това къде биха могли да живеят. За момента нямаха избор и трябваше да останат в Израел. Не бе възможно да напуснат страната и защитата на Службата, докато Харков още ходеше по земята.
— А ако го няма? — попита Киара.
— Можем да живеем, където си поискаме… в разумните граници, разбира се.
— Тогава, предполагам, ще трябва да го убиеш.
Те напуснаха Ейлат на следващата сутрин и потеглиха за Йерусалим. Докато пресичаха пустинята Негев, Габриел доста спонтанно реши да се отклони от пътя близо до град Беер Шева. Целта му бе затворът с център за разпити, разположен в една военна зона с ограничен достъп. В него държаха шепа затворници, така наречените „най-лошите сред лошите“. В тази отбрана група бе и затворник 6754, известен също като Антон Петров — мъжът, когото Иван бе наел да отвлече Григорий и Киара. Директорът на институцията нареди Петров да бъде заведен в двора, така че Алон и жена му да могат да го видят. Той носеше анцуг в синьо и бяло. Мускулите му бяха изчезнали заедно с по-голяма част от косата му. Петров силно накуцваше.
— Жалко, че не го уби — каза Киара.
— Не мисли, че това не ми е минавало през ума.
— Докога ще го държим?
— Докогато ни е нужен.
— А после?
— Американците искат да си поговорят с него.
— Някой трябва да се погрижи той да претърпи катастрофа.
— Ние ще се погрижим.
Беше тъмно, когато пристигнаха на улица „Наркис“. От наличието на много телохранители Габриел се досети, че имат гост, който ги чака в апартамента. Узи Навот седеше във всекидневната. Той разполагаше с досие. Разполагаше с имена. Единадесет имена. Всичките на бивши кагебисти. Всички те живееха в Западна Европа с парите на Иван. Навот даде папката на Алон и каза, че ще чака да чуе предложенията му. Габриел остави на Киара да вземе решението.
— Да ги убием всичките — каза тя.
— Това ще отнеме време.
— Ползвайте толкова време, колкото е необходимо.
— Ти няма да можеш да дойдеш.
— Знам.
— Ще отидеш в Тиберия. Геула ще се грижи за теб.
Те се събраха на следващата сутрин в стая 456В в сградата на булевард „Цар Саул“: Яков, Йоси, Дина, Римона, Одед, Мордекай, Михаил и Ели Лавон. Габриел пристигна последен и залепи единадесет снимки на таблото за съобщения в предния край на стаята. Единадесет снимки на единадесет руснаци. Единадесет руснаци, които нямаше да преживеят лятото. Събранието не трая дълго. Смъртната присъда бе издадена, задачите бяха поставени. Отдел „Пътувания“ се погрижи за полетите, отдел „Самоличност“ — за паспортите и визите. От интендантството осигуриха много тайни квартири. От финансовия отдел им издадоха непопълнен чек.
Напуснаха Тел Авив поетапно, пътуваха по двойки и се събраха отново след две седмици в Барселона. Там, на една тиха уличка в Готическия квартал, Габриел и Михаил убиха мъжа, който бе вървял след Григорий по Хароу Роуд вечерта на неговото отвличане. Заради греховете му той бе застрелян от упор с двадесет и две калиброва берета. Докато береше душа в канавката, Габриел прошепна в ухото му две думи:
Заради Григорий.
Седмица по-късно в лисабонския квартал Байро Алто той прошепна същите думи на жената, която бе вървяла срещу Григорий, жената, която крачеше без чадър и шапка под дъжда. Две седмици след това в Биариц дойде редът на нейния партньор — мъжа, който бе вървял редом с нея по моста на Уестборн Теръс Роуд. Той чу двете думи, докато правеше среднощна разходка на плажа в Биариц. Те бяха казани зад гърба му. Когато се обърна, мъжът видя Алон и Михаил с пистолети в протегнатите си към него ръце.