Естествено децата и майка им знаеха отговора заедно с американския президент и шепа от най-висшите му служители. Знаеха го също и членовете на малкия екип от израелски разузнавачи, които се събраха по залез-слънце през първия петък на август в древния град Тиберия. Поводът бе шабат, мястото бе вилата от варовик с цвят на мед на Шамрон, която гледаше към Генисаретското езеро. Присъстваше целият екип заедно със Сара Банкрофт, която бе решила да прекара августовската си отпуска с Михаил в Израел. Имаше съпрузи, които Габриел никога не бе срещал, и деца, които бе виждал само на снимки. Наличието на толкова много деца бе тежко за Киара, особено когато видя лицата им, озарени от светлината на празничните свещи. Докато Геула казваше благословията, Киара хвана ръката на Габриел и я стисна силно. Той я целуна по бузата и отново чу думите, които тя му бе казала в Умбрия: Ние скърбим за мъртвите и пазим спомена за тях в сърцата си, но продължаваме да живеем.
Лятото, прекарано край езерото, бе направило чудеса с външния вид на Киара. Кожата й бе силно загоряла и пищната й тъмна коса бе придобила златисти и кестеняви оттенъци. Тя с лекота се усмихваше по време на вечерята и дори избухна в смях, когато Бела се скара на Узи, че си взема втора порция от прочутото пиле с марокански подправки на Геула. Като я гледаше, Габриел почти можеше да си представи, че нищо от това не се е случило в действителност. Че е било само сън, от който двамата най-сетне са се събудили. Разбира се, това не беше вярно и никакъв период от време нямаше да излекува напълно раните, които Иван им бе нанесъл. Киара приличаше на наскоро реставрирана картина, ретуширана и блестяща с новото си лаково покритие, но все още повредена. С нея трябваше да се отнасят много внимателно.
Алон се бе опасявал, че събирането ще бъде повод да преживеят отново ужасните подробности от случая, но той бе споменат само веднъж, когато Шамрон заговори за важността на това, което бяха постигнали. Като евреи, всички те имаха близки, чиито тленни останки бяха превърнати в дим в крематориумите или бяха заровени в масови гробове в прибалтийските страни или в Украйна. Споменът за тях се пазеше чрез възпоменателните огньове и в картотеката на Залата на имената в „Яд Вашем“. Обаче нямаше гробове, които да посетят, нямаше надгробни плочи, над които да поплачат. Чрез действията си в Русия екипът на Габриел бе дал такова място на близките на седемдесет хиляди души, убити в гората във Владимирска област. Бяха платили ужасна цена и Григорий не бе оцелял, но със своята саможертва бяха дали някаква справедливост, а може би дори покой, на седемдесет хиляди неспокойни души.
През останалата част от вечерята Ари ги забавляваше с истории от миналото. Той беше най-щастлив, когато бе заобиколен от семейството и приятелите си, и доброто му настроение като че ли смекчи дълбоките бръчки на състареното му лице. Но на него се четеше и тъга. Операцията бе травмираща за всички тях, но в много отношения тя бе най-тежка за Шамрон. С хладнокръвното си и творческо мислене той бе спасил живота им. Но повече от час през онази ужасна сутрин Ари се бе страхувал, че трима от агентите му, двама от които обичаше като свои деца, са изправени пред страшна смърт. Подобна операция изискваше висока емоционална цена и Ари я плати по-късно същата вечер, когато покани Габриел да се присъедини към него на терасата за разговор на четири очи. Двамата седяха на мястото, където Габриел и Киара се бяха оженили; Шамрон спокойно пушеше, а по-младият мъж се бе загледал в синьо-черното небе над Голанските възвишения.
— Тази вечер жена ти изглежда лъчезарна. Почти като нова.
— Външният вид може да бъде подвеждащ, Ари, но тя наистина изглежда прекрасно. Предполагам, че трябва да благодаря за това на Геула. Очевидно добре се е грижила за нея, докато ме нямаше.
— Геула умее да изправя хората на крака дори и когато не знае какво ги е съсипало. Трябва да кажа, че за нас беше удоволствие Киара да ни гостува това лято. Да можеше и моите деца да идваха по-често.
— Може би щяха да го правят, ако не пушеше толкова много.
Шамрон дръпна за последен път от цигарата си и бавно смачка фаса.
— В действителност изглеждаше, като че ли и ти също се забавляваш. Или просто си ме заблуждавал?
— Вечерта беше прекрасна, Ари. Всъщност точно от това се нуждаехме всички ние.