— Нямам какво да кажа.
— Поне веднъж. — Навот се приближи и сложи ръка на рамото на Алон. — Двамата с теб имаме чудесна система. Ти отказваш една работа и те я дават на мен.
— Но и в двата случая правилният човек получава работата, Узи. Аз щях да бъда ужасен директор. Мазел тов.
— Наистина ли го мислиш?
— През следващите години Службата ще бъде в добри ръце. — Габриел наклони глава към Шамрон. — Сега, ако можем да накараме Стареца да слезе от седалката на велосипеда…
— Хайде да не се увличаме. Обаче нека изясним едно нещо. Узи няма да бъде моя пионка. Той сам ще си е господар. Но естествено аз винаги ще бъда тук, за да предложа някой съвет.
— Независимо дали го иска или не.
— Внимавай, синко. Иначе ще го посъветвам да се отнася сурово с теб.
Навот се отдалечи и се облегна на парапета.
— Какво ще правим с него, Ари?
— Според мен трябва да го заключим в една стая със съпругата му и да го държим там, докато тя забременее.
— Дадено. — Узи погледна към Алон. — Това е заповед. Няма да нарушиш още една моя заповед, нали, Габриел?
— Няма, сър.
— Е, какво ще правиш с цялото това свободно време?
— Ще почивам. После… — Алон сви уклончиво рамене. — Честно казано, нямам никаква представа.
— Само да не ти хрумне да напуснеш страната — подхвърли Шамрон. — Засега адресът ти е улица „Наркис“ № 16.
— Трябва да работя.
— Значи ще ти намерим някоя картина за почистване.
— Картините са в Европа.
— Не можеш да отидеш в Европа — каза Шамрон. — Още не.
— А кога?
— Когато се оправим с Иван. Тогава ще можеш да си тръгнеш.
76. Йерусалим
Габриел и Киара положиха решителни усилия да изпълнят дословно заповедта на Навот. Те рядко намираха причина да напускат апартамента: през август в Йерусалим бе горещо като в пещ и през деня бе непоносимо топло. Излизаха само по тъмно, но дори и тогава за кратко. За първи път от много години Габриел изпита нужда да нарисува собствена творба. Обектът му естествено бе Киара. Само за три дни той й нарисува поразително красив актов портрет и като го завърши, го подпря на стената до долния край на леглото им. Понякога, когато стаята бе потънала в мрак и той бе опиянен от целувките на Киара, бе почти възможно да обърка картината с реалността. По време на една от тези халюцинации телефонът на нощното шкафче доста изненадващо иззвъня. С Киара, обгърнала с бедра кръста му, Габриел се изкуши да не отговаря. Той неохотно вдигна слушалката до ухото си.
— Трябва да поговорим — каза Ейдриън Картър.
— Слушам те.
— Не е за телефон.
— Къде?
Срещнаха се на закуска два дни по-късно на терасата на хотел „Цар Давид“. Когато пристигна, Габриел завари Картър, облечен в измачкан костюм от поплин, да чете „Интернешънъл Хералд Трибюн“. Не бяха се виждали от много месеци. Всъщност последната им среща беше на летище Шанън в Ирландия на сутринта след срещата на върха на Г-8. Съгласно споразумението с руския президент, на Габриел, Киара, Михаил и Ирина Булганова бе разрешено да напуснат Москва по същия начин, както бе пристигнал Габриел: заобиколени от агенти на тайните служби, на борда на така наречения „автомобилен“ самолет. Те бяха слезли от самолета при кацането му за зареждане с гориво и всеки бе поел по своя път. Ирина бе придружила Греъм Сиймор във Великобритания, докато Габриел, Киара и Михаил бяха отлетели за Израел заедно с Шамрон. Онази сутрин Картър бе толкова развълнуван, че пропусна да поиска от Алон официалния американски паспорт, с който той бе влязъл в Русия. Ейдриън го направи сега, веднага щом седна отново на мястото си. Габриел го хвърли на масата с герба надолу.
— Надявам се, че не си го използвал по време на малката ти европейска ваканция това лято.
— Не съм напускал Израел, откакто се върнах от Русия.
— Добър опит, Габриел. Обаче ние знаем от много достоверен източник, че ти и екипът ти сте прекарали лятото, убивайки приятелите и сътрудниците на Антон Петров. И сте свършили страхотна работа.
— Не бяхме ние, Ейдриън. Беше Иван.
— Шефовете на нашите европейски централи също са чули тези слухове.
Картър разтвори паспорта и започна да го прелиства.
— Не се притеснявай, Ейдриън. Няма да намериш нито една виза в него. Не бих погодил това на теб или на вашия президент. Съпругата ми е жива благодарение на вас. Никога няма да мога да ви се отплатя.