— Мисля, че балансът на нашата сметка все още клони силно в твоя полза. — Картър отпи от кафето си и смени темата: — Чухме, че са на път промени на кормилото на булевард „Цар Саул“. Излишно е да казвам, че в Лангли са доволни от избора. Винаги съм харесвал Узи.
— Но?
— Естествено ние се надявахме следващият шеф да си ти. Разбираме защо това няма да е възможно. И всички ние искрено подкрепяме решението ти.
— Нямаш представа какво облекчение е за мен, че имам подкрепата на Лангли, Ейдриън.
— Помъчи се да контролираш това твое саркастично израелско остроумие. — Картър попи устните си със салфетката. — Мислил ли си за бъдещите си планове?
— За момента с Киара трябва да останем тук. — Габриел кимна към двойката телохранители, седнали през две маси от тях. — Пазени от деца с пистолети.
— Можете да дойдете в Америка. Елена казва, че сте добре дошли по всяко време. Всъщност тя каза, че иска да построи в имението къща за теб и Киара. Ако бях на твое място, щях да бъда изкушен да приема предложението й.
— Това е, защото си израснал в Нова Англия и си свикнал със зимите. Аз съм от Долината на Израил.
— Тя не се шегува, Габриел.
— Моля те, благодари на Елена и й кажи, че оценявам предложението й, но не мога да го приема.
— Децата й ще бъдат много разочаровани. — Картър подаде на Алон един плик. — Те ти написаха писмо. Всъщност то е адресирано до теб и Киара.
— За какво е?
— Писмо за извинение. Искат да знаеш колко много съжаляват за това, което направи баща им.
Габриел извади писмото и мълчаливо го прочете.
— Прекрасно е, Ейдриън, но кажи на децата, че не трябва да се чувстват виновни за действията на баща им. Освен това, никога нямаше да успеем да върнем Киара без тяхната помощ.
— Очевидно са направили доста добро представление в базата „Андрюс“. Филдинг каза, че е било направо забележително. Руският посланик нищо не е заподозрял.
Алон върна писмото в плика и се усмихна. Макар че руският посланик не го разбра, той се бе оказал участник в една сложна измама. Николай и Анна наистина се качиха в самолет С-32 на американските военновъздушни сили в базата „Андрюс“, но по настояване на Габриел те бяха държани далече от руското въздушно пространство. Всъщност само секунди след като минаха през вратата на кабината, те отидоха направо в колата за кетърингово обслужване на самолета, където ги чакаше Сара Банкрофт. Десет минути след като посланикът си тръгна, Николай и Анна се присъединиха към майка си на борда на гълфстрийма и се върнаха в Адирондак. Само писмото им бе истина. То бе написано от децата в базата „Андрюс“ и бе предадено на пилота. Според Елена, бяха мислили наистина всяка дума в него.
— Преди няколко месеца моят директор се сблъскал с руския посланик на един прием в Белия дом. Той още е разтревожен заради случилото се. Очевидно живее в страх от гнева на Иван. Прекарва в Русия колкото се може по-малко време.
Габриел мушна писмото в джоба на ризата си. Картър със сигурност не бе изминал целия този път до Йерусалим, за да вземе паспорта и да предаде писмото, но изглежда, не бързаше да подхване разговор за истинския повод на посещението си. Сега четеше вестника си. Сгъна го на четири и го подаде на Алон.
— Виждаш ли това? — попита той, като почука с пръст заглавието.
Беше статия за новия паметник на мястото за екзекуции във Владимирска област. Макар че бе малък и скромен, той вече бе привлякъл десет хиляди посетители за голямо огорчение на Кремъл. Много от посетителите бяха роднини на убитите там, но повечето бяха обикновени руснаци, които идваха да видят нещо от тъмното им минало. След откриването на паметника репутацията на Сталин рязко бе спаднала, както и тази на настоящия режим. В действителност все повече руснаци започваха да изразяват своето недоволство. Репортерът на „Хералд Трибюн“ се питаше дали руснаците ще бъдат толкова склонни да приемат едно авторитарно бъдеще, ако говорят по-открито за тоталитарното си минало. Габриел не беше сигурен. Той си спомни нещо, което Олга Сухова му бе казала веднъж, докато се разхождаха из Новодевичето гробище. Руснаците никога не бяха имали истинска демокрация и вероятно никога нямаше да имат.
— Тук пише, че руският президент още не го е посетил.
— Той е много зает човек — вметна Картър.