Разбира се, подобно историческо късогледство крие опасност — опасността, че това може отново да се случи. В по-малка степен и по далеч по-рафиниран начин то вече се е случило. Откакто дойде на власт през 1999 година, Владимир Путин — бивш президент и настоящ министър-председател на Русия, е ограничил множество журналистически и граждански свободи. През декември 2008 година правителството въведе ново законодателство, което значително разшири определението за „държавна измяна“. Правозащитниците, които вече стъпват на хлъзгава почва, се опасяват, че законите могат да бъдат използвани за затваряне на всеки, който дръзне да критикува режима. Бившият служител на КГБ Андрей Луговой, обвинен от британските власти през ноември 2006 година за отравянето на дисидента и политически беглец Александър Литвиненко, очевидно не смята, че новият закон е достатъчно строг. Понастоящем член на руската Дума и считан за герой от много руснаци, той казва пред испанския вестник „Ел Паис“, че всеки, който се осмели да критикува Русия, „трябва да бъде ликвидиран“.
Луговой дори добавя: „Дали мисля, че някой е убил Литвиненко в интерес на руската държава? Ако имате предвид интересите на руската държава в най-чистия смисъл на думата, аз самият щях да издам тази заповед“. И това е казано от човека, търсен от британските власти за същото убийство, за което говори.
За онези, които дръзват да поставят под съмнение управлението на Кремъл и могъщия руски елит, арестът и преследването понякога са най-малката им грижа. Твърде много от тях просто бяха хладнокръвно убити. Вижте случая със Станислав Маркелов — известен адвокат, борец за човешки права и социална справедливост, който бе застрелян на централна улица в Москва през януари 2009 година на излизане от пресконференция. Трагично загина и Анастасия Бабурова — журналист на свободна практика за „Новая газета“, същото издание, в което работеше Анна Политковская, която бе убита в асансьора на московското й жилище през октомври 2006 година.
Според Комитета за защита на журналистите със седалище в Ню Йорк, от 1992 година до днес в Русия са убити четиридесет и девет медийни специалисти. Само в Ирак и Алжир има повече загинали при изпълнението на служебните им задължения за същия период. Това също е руска трагедия.
Благодарности
Както винаги, дълбоко съм задължен на моя скъп приятел Дейвид Бул, който наистина е сред най-изкусните реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид посвещава много часове от изключително ценното си време да наднича над моето рамо и това на Габриел, за да се увери, че вършим правилно работата си. Мъдростта му отстъпва единствено пред удоволствието от неговата компания.
Докато подготвях този ръкопис, прегледах стотици книги, вестници, статии в списания и уебсайтове. Те са прекалено много, за да ги изброявам тук, но бих проявил непростима небрежност, ако не спомена няколко важни творби: „Последният шпионин“ от Алън С. Коуел, „Новата Студена война“ от Едуард Лукас, „Биографията на Сталин“ от Робърт Сървис, „Сталин“ от Едвард Радзински и „Другарят Джей“ от Пит Ърли.
Докато пишех книгата, разговарях неофициално с няколко израелски и американски разузнавачи и сега им благодаря анонимно, както те биха предпочели да го направя. Арън Нътър щедро сподели с мен истории от времето си в президентската служба за предварителна подготовка към Белия дом и заедно с останалите членове на Пелотон Уан бе отлична компания в съботните и неделните сутрини. Изтъкнатият вашингтонски ортопед д-р Бенджамин Шафър ми даде ценни съвети за огнестрелните рани и инфекции. Известният анестезиолог от Чарлстън, Южна Каролина, д-р Андрю Пейт ми обясни вредното въздействие на опиатите върху бременните жени.