— Израел нямаше да съществува, ако нямаше мъже като Шамрон. Той е бил при създаването му и не иска да види унищожено творението на живота си.
— Има куп добре подготвени мъже и жени, които могат да се грижат за сигурността на Израел.
— Опитай се да го кажеш на Ари.
— Повярвай ми, Габриел. Трябва.
— И какво предлагаш?
— Напусни я — този път завинаги. Реставрирай картини. Живей живота си.
— Къде?
Тя разпери ръце, показвайки, че заобикалящото ги място би било наистина чудесно.
— Това е временно решение. Рано или късно графът ще поиска да си върне вилата.
— Ще намерим друго място. Ще се преместим в Рим, за да си по-близо до Ватикана. Италианците ще те оставят да живееш, където и колкото си поискаш, стига да не злоупотребиш с паспорта и новата самоличност, които те толкова щедро ти дадоха, задето спаси живота на папата.
— Узи каза, че никога няма да събера смелост да напусна завинаги. Твърди, че Службата е единственото семейство, което имам.
— Създай си ново семейство, Габриел. — Киара направи пауза. — С мен.
Тя опита парченце тиквичка и затвори дюзата на газовия котлон. Като се обърна, видя Алон да я гледа съсредоточено, хванал замислено с една ръка брадичката си.
— Защо ме гледаш така?
— Как, Киара?
— Сякаш съм една от картините ти.
— Просто се чудя защо си оставила книгата за отглеждане на деца в нашата стая, на място, където знаеш, че ще я видя. И защо не изпи нито глътка от виното, което ти налях.
— Пих.
— Не си, Киара. Наблюдавах те.
— Просто не си ме видял.
— Тогава отпий от него сега.
— Габриел! Какво ти става? — Тя вдигна чашата до устните си и изпи една глътка. — Доволен ли си?
Не беше.
— Бременна ли си, Киара?
— Не, Габриел, не съм бременна. Но бих искала да бъда в някой бъдещ момент. — Хвана го за ръката. — Знам, че се страхуваш заради случилото се с Дани. Но най-добрият начин да почетеш паметта му е да имаш друго дете. Ние сме евреи, Габриел. Това правим. Скърбим за мъртвите и пазим спомена за тях в сърцата си, но продължаваме да живеем.
— С чужди имена, преследвани от хора, които искат да ни убият.
Киара въздъхна раздразнено и счупи ново яйце в ръба на купата. Този път черупката стана на парчета в ръката й.
— Виж какво направих заради теб. — Тя избърса яйцето с книжна салфетка. — Имаш три дни, докато Узи се върне. Какво възнамеряваш да правиш?
— Трябва да отида до Лондон, за да открия какво се е случило в действителност с Григорий Булганов.
— Той не е твой проблем. Остави британците да се оправят с това.
— Те имат по-големи проблеми от един изчезнал предател. Потулили са проблема с Григорий и са продължили напред.
— Така трябва да направиш и ти. — Киара добави още едно яйце в купата и започна да разбива сместа. — Руснаците са злопаметни, Габриел, почти като арабите. Иван изгуби всичко, след като Елена избяга: къщите си в Англия и Франция, както и всички банкови сметки, пълни с мръсни пари, в Лондон и Цюрих. Той е включен в червения списък8 на Интерпол и не може да припари извън Русия. Няма какво друго да прави, освен да крои планове за твоята смърт. И ако отидеш в Лондон и започнеш да душиш наоколо, има голяма вероятност той да разбере това.
— Значи ще го направя незабелязано и ще се върна вкъщи. И ще продължим живота си.
Киара спря да разбива.
— Изкарваш прехраната си с лъжи, Габриел. Надявам се, че сега не ме лъжеш.
— Никога не съм те лъгал, Киара, и никога няма да го направя.
— Какво ще правиш с бодигардовете?
— Те ще останат тук с теб.
— Узи няма да е доволен.
Алон вдигна чашата си с вино към светлината.
— Той никога не е доволен.
9. Вила дей Фиори. Лондон
Службата си имаше мото: „Война се печели с измама“. Измамата често се използваше срещу враговете на Израел. Понякога се налагаше да излъжат и някого от своите. Габриел съжаляваше за тях — те бяха добри момчета със светло бъдеще. Просто бяха получили неподходяща задача в неподходящо време.
Те се казваха Лиор и Моти — Лиор бе по-възрастният и по-опитният от двамата, а Моти бе млад стажант, завършил Академията едва преди година. Двамата младоци бяха учили за подвизите на легендарния шпионин и веднага се бяха възползвали от възможността да го съпроводят в безопасност до Израел. За разлика от Узи, те погледнаха на трите допълнителни дни командировка в красивата вила в Умбрия като на истински късмет. И когато Киара ги помоли да стъпват тихо, така че Габриел да може да завърши картината преди завръщането у дома, охранителите се съгласиха, без да протестират. Те просто имаха честта да бъдат в негово присъствие. Щяха да стоят на пост на разстояние.
8
Списък, в който са включени най-издирваните престъпници, които при откриване незабавно трябва да бъдат арестувани. — Б.пр.