— Закъсня — каза Сиймор.
— Трафикът беше ужасен.
— На мен ли го казваш.
Греъм заключи вратата и въведе Алон в кухнята. Малка, но наскоро ремонтирана, тя бе оборудвана с блестящи немски уреди и кухненски плот от италиански мрамор. Габриел бе виждал много такива в списанията за обзавеждане на дома, които Киара постоянно четеше.
— Чудесна е — каза той, като театрално се огледа. — Кара те да се запиташ защо ли Григорий би поискал да напусне всичко това, за да се върне в мрачната Москва.
Алон отвори хладилника и надникна вътре. Съдържанието му не оставяше съмнение, че собственикът е бил мъж на средна възраст, който не се е забавлявал често, особено с жени. На единия рафт имаше консерва със солена херинга и отворен буркан с доматен сос, на другия — малко пастет и резен много узряло сирене „Камамбер“. В камерата имаше само водка. Габриел затвори вратата и погледна към Сиймор, който надничаше във филтърната кошничка на кафеварката, сбърчил гнусливо нос.
— Предполагам, че наистина трябва да изпратим някого да почисти тук. — Той изпразни цедката за кафе в кошчето за боклук и посочи към малката кръгла масичка. — Искам да ти покажа нещо. То би трябвало да отговори на всички твои въпроси за Григорий и неговата преданост.
На масичката нямаше нищо друго освен дипломатическо куфарче със закопчалки, отварящи се с цифров код. Сиймор набра необходимите комбинации и ги отвори една след друга. Отвътре извади две неща: японски портативен DVD плейър и диск в прозрачна пластмасова кутийка. Той включи устройството и сложи диска в гнездото. След петнайсет секунди на екрана се появи изображение: Григорий Булганов, криещ се от слаб дъжд под козирката на входа на Бристол Мюс.
В долния ляв ъгъл на снимката бе обозначено мястото, откъдето го бе заснела камерата за видеонаблюдение: Бристол Гардънс. В горния десен ъгъл се виждаше датата: 10 януари, а под нея — броячът, отбелязващ времето: 17:47:39 ч. Сега Григорий си запали цигара, като заслони огънчето с лявата си длан. Като върна запалката в джоба си, той огледа улицата и в двете посоки. Видимо доволен, че няма опасност, мъжът хвърли цигарата на земята и тръгна.
Следен от камерата на всяка крачка, Григорий стигна до края на Формоза Стрийт и пресече канала Гранд Юнион по металния пешеходен мост, ограден от две редици сферични бели лампи. Четирима младежи, облечени със суичъри с качулки, се мотаеха в мрака на отсрещния бряг. Той мина край тях, без да ги погледне, и продължи да върви край колонията от общински квартири в жилищния блок, издигащ се от едната страна на крайбрежния булевард „Деламиър Теръс“. Няколко секунди след шест часа Григорий слезе по каменното стълбище, водещо към пристанището за лодки Браунинг. Там той влезе в крайбрежното кафене и излезе от него точно след две минути и петнайсет секунди, държейки картонена чашка с пластмасово капаче. Григорий постоя пред кафенето малко повече от минута, после хвърли чашката в кошчето за боклук и тръгна по кея към друго стълбище, което водеше към Уорик Кресънт. Мъжът спря за кратко на тихата уличка да си запали друга цигара и я изпуши, докато вървеше към моста на Хароу Роуд. Като крачеше видимо по-бързо, Булганов продължи по Хароу Роуд, където точно в 18:12:32 часа спря внезапно и се обърна към насрещното движение. Един черен мерцедес седан незабавно спря до бордюра и едната му задна врата се отвори. Григорий се качи и колата потегли с пълна скорост, скривайки се от кадър. Пет секунди по-късно един мъж мина през екрана, като потропваше по тротоара с върха на чадъра си. После от противоположната страна се зададе млада жена. Тя бе облечена с кожено яке, но не носеше чадър, нито шапка, за да се пази от дъжда.