10. Мейда Вейл, Лондон
Изображението изчезна и екранът се покри с трептящи снежинки. Греъм Сиймор натисна бутона за спиране.
— Както виждаш, Григорий доброволно се качи в онази кола. Не прояви никакво колебание, никакъв признак на безпокойство или страх.
— Той е професионалист, Греъм. Обучен е никога да не показва страх, дори и да е уплашен до смърт.
— Той определено беше професионалист. Заблуди ни всичките. Даже успя да излъже и теб, Габриел. А от това, което съм чувал, ти имаш набито око за фалшификатите.
Алон не се хвана на въдицата.
— Успяхте ли да проследите пътя на колата със системата за видеонаблюдение?
— Завила е наляво по Еджуеър Роуд, после надясно по Сейнт Джонс Уд Роуд. Накрая е влязла в един подземен паркинг в Примроуз Хил, където е останала петдесет и седем минути. Когато е излязла отново, отделението за пасажери изглежда празно.
— Няма ли камери в паркинга?
Сиймор поклати отрицателно глава.
— Някакви други превозни средства да са го напускали преди мерцедеса?
— Четири седана и един ван „Форд Транзит“. Според обозначенията на вана той принадлежи на ателие за пране на килими със седалище в Батърси. Собственикът му каза, че онази вечер не е имал заявка в онзи район. Нещо повече, регистрационният номер не съвпадал с нито един от наетите от фирмата му.
— Значи Григорий е напуснал паркинга с форда?
— Това е работната ни хипотеза. След като е напуснал гаража, той се е насочил на североизток към Брентуд — предградие отвъд магистрала М-25. Там ванът е излязъл извън системата за видеонаблюдение и е изчезнал на юг.
— А какво е станало с мерцедеса?
— Насочил се е на югоизток. Изгубен е от поглед близо до Шутърс Хил. На следващия ден до устието на Темза, източно от Грейвзенд, бе намерена изгоряла кола. Който и да я е подпалил, не си е направил труда да заличи серийните номера. Те съвпадат с номерата на автомобил, закупен две седмици по-рано от човек с руско име и неясен адрес. Излишно е да ти казвам, че всичките ни опити да открием това лице се провалиха.
— Вратата на колата определено се отвори отвътре. На мен ми се видя, че на задната седалка имаше поне един човек.
— Всъщност са били двама.
Сиймор включи плейъра и даде колата в близък план. Макар че изображението бе зърнисто и доста тъмно, то показа наличието на две фигури на задната седалка. Габриел бе заинтригуван най-вече от тази, която бе по-близо до прозореца откъм страната на шофьора. Беше на жена.
— Предполагам, че не сте успели да ги заснемете, преди да се качат в колата?
— За съжаление е така. Руснаците нарочно са минали през един участък без камери на три километра от летище Хийтроу. Не сме видели никой да се качва или слиза от нея. Сякаш са се изпарили във въздуха, точно като Григорий.
Алон продължи да гледа втренчено картината още минута.
— Това е доста подготовка за нещо, което е можело да се направи далеч по-просто. Ако Булганов е планирал да дезертира повторно, защо не са му доставили тайно паспорт, самолетен билет и дегизировка? Можел е да напусне Лондон на сутринта и да се върне у дома навреме за своя борш и пиле по киевски.
Греъм имаше готов отговор:
— Руснаците са предположили, че наблюдаваме Григорий. От тяхна гледна точка, те е трябвало да подготвят сценарий, който ще изглежда напълно невинен за системата за видеонаблюдение. — Посочи с дългата си бледа длан към вече тъмния екран. — Видя сам, Габриел. Той съвсем очевидно се оглеждаше дали е следен. Когато се увери, че няма опашка, явно е дал някакъв знак. После старите му другари го прибраха.
— Московските правила?
— Точно така.
— Предполагам, че сте проверили маршрута на Григорий за тебеширена маркировка, лепенки или други признаци за безлична комуникация.