— Григорий да е изпитвал носталгия? — Габриел поклати глава. — Той изгаряше от нетърпение да напусне Русия. Няма начин доброволно да се е върнал.
— Собствените му думи предполагат друго. — Греъм извади от дипломатическото куфарче обикновен светлобежов плик и го вдигна високо с два пръста. — Може би ще искаш да чуеш това, преди да закичиш със звезда човек като Григорий. Не е точно от хората, с които би искал да се сродиш.
11. Мейда Вейл, Лондон
Писмото бе от дванадесети януари и бе адресирано до кодовото име на надзорника му от МИ5. Текстът беше кратък, само от пет изречения, и бе написан на английски, който Булганов говореше доста добре — достатъчно добре, спомни си Габриел, за да проведе един доста ужасяващ разпит в килията на Лубянка. Греъм Сиймор прочете писмото на глас. После го подаде на Алон, който го прочете наум.
„Монти, съжалявам, че не ти казах за плановете си да се върна у дома, но съм сигурен, че ще разбереш защо съм ги премълчал. Надявам се, че моите действия няма да оставят дълготрайно петно в досието ти. Ти си твърде добър човек, за да се занимаваш с подобна работа. Беше ми приятно времето, прекарано с теб, особено играта на шах. Ти направи престоя ми в Лондон почти поносим.
— Изпратено е от Цюрих до пощенска кутия на МИ5 в Камдън Таун. Този адрес е известен само на шепа висши служители, на надзорника на Григорий и на самия него. Да продължавам ли?
— Да, ако обичаш.
— Нашите експерти свързаха оригиналния лист А4 с немска компания за производство на хартия със седалище в Хамбург. Странното е, че пликът е изработен от същата компания, но в малко по-различен стил. Наши експерти също така убедително определиха, че почеркът и няколкото пръстови отпечатъка, открити върху листа, са на Григорий Булганов.
— Почеркът може да бъде подправен, Греъм. Също като картините.
— А какво ще кажеш за пръстовите отпечатъци?
Габриел хвана китката на Сиймор и постави дланта му върху листа.
— Говорим за руснаци, Греъм. Те не играят по правилата на маркиз Куинсбъри9.
Сиймор освободи китката си от ръката на Алон.
— Писмото показва ясно, че Григорий е сътрудничел. Адресирано е до правилното кодово име на надзорника му и е изпратено на точния адрес.
— Вероятно са го измъчвали. Или може би мъченията не са били необходими, защото Булганов е знаел много добре какво ще се случи, ако откаже да сътрудничи. Той е бил един от тях, Греъм. Познава методите им. Самият той ги е използвал от време на време. Аз добре знам това. Видях го в стихията му.
— Ако са отвлекли Григорий, защо да си правят труда за тази пародия с писмото?
— Руснаците са извършили сериозно престъпление на ваша територия. Напълно естествено е да се помъчат да прикрият следите си с подобен трик. Няма отвличане — няма престъпление.
Сиймор изгледа втренчено Алон със сивите си като гранит очи. Подобно на ръкостискането му, те бяха скрито оръжие.
— Двама мъже стоят пред абстрактна картина. Единият вижда облаци над житно поле, а другият — двойка чифтосващи се сини китове. Кой от тях е прав? И има ли значение? Разбираш ли какво имам предвид, Габриел?
— Полагам големи усилия, Греъм.
— Твоят дезертьор си отиде. И каквото и да кажем сега, то няма да промени това.
— Моят дезертьор?
— Ти го доведе тук.
— И вие се съгласихте да го защитите. От Даунинг Стрийт е трябвало да връчат протестна нота на руския посланик един час след като Григорий е пропуснал първата си регистрация.
— Протестна нота? — Сиймор бавно поклати глава. — Вероятно нямаш представа, че Обединеното кралство има много повече инвестиции в Русия, отколкото всяка друга западна страна. Министър-председателят няма намерение да застрашава тези инвестиции, като започне нов скандал с Кремъл.
— „Капиталистите са готови да ни продадат и въжето, на което ще ги обесим“.
— Ленин, нали? И този приятел е имал право. Капитализмът е най-голямата сила, но и най-голямата слабост на Запада.
Алон остави писмото на масичката и смени темата:
— Доколкото си спомням, Григорий пишеше книга.
Сиймор му подаде купчина листове. Беше дебела около три сантиметра и бе хваната с чифт черни метални щипки. Габриел погледна първата страница: УБИЕЦ В КРЕМЪЛ от Григорий Булганов.
9
Първият любителски правилник, съставен от маркиз Куинсбъри през 1865 г., поставил началото на изграждането на новия облик на аматьорския бокс. — Б.пр.