Наталия Клисурска
Предговор (Голямото каменно лице)
Драги млади читатели,
Настоящата книга ще ви въведе в художествения свят на един от класиците на американската литература — Натаниъл Хоторн. Наред с Уошингтън Ървинг, Едгар Алан По, Джеймс Феминор Купър, Херман Мелани и Уолт Уитман, неговото име е неразделно свързано със зараждането и процъфтяването на националната литература на Съединените щати в началото на деветнадесетия век, известен в историята на американската белетристика като романтизъм или още като възраждане.
Всеки голям писател създава свой неповторим въображаем мир с проблеми, теми, герои и стил, които се обуславят от собствения му жизнен опит, от неговите знания и интереси. Художественото творчество на Натаниъл Хоторн също така има характерни особености, които се определят както от личността и търсенията на своя създател, така и от времето, в което той живее и твори.
Натаниъл Хоторн е роден през 1804 година в малкото градче Салем в щата Масачузетс на Атлантическото крайбрежие, където в началото на 17-и век се създава първата колония от заселници англичани, прокудени от родната си страна заради религиозните си вярвания. Масачузетс, заедно с още няколко щата, и досега е географски район в САЩ, известен под името Нова Англия. Тук, в северноамериканския континент, далеч от английската кралска власт и Англиканската църква, пришълците протестанти (пуритани) си поставят за цел да изградят един нов свят на социално, гражданско и човешко равноправие. Остават, обаче, само идеалите на Новия свят за човешки рай на земята. В действителност в Америка се пренася същият обществен строй на експлоатация на човека от човека, същата нетърпимост към политически и религиозни възгледи, които се различават от тези, изповядвани и поддържани от господствуващата класа. В Нова Англия пуританите подлагат на гонение всички, които се отклоняват от каноните на тяхната религия. В края на 17-и век се написват най-мрачните страници в историята на този район. Развихря се „ловът на вещици“ — преследва се. заточава се, изтезава се публично и наказва дори със смърт всеки волнодумец. Един от предците на Хоторн е бил съдия на инсценирани процеси срещу такива хора и този факт се врязва дълбоко в съзнанието на бъдещия писател.
Междувременно в южните колонии насила се докарват чернокожи африканки и се поставя началото на едно страшно робство, в резултат на което и досега негрите се приемат за второстепенни граждани на САЩ. С Войната за независимост (1776–1783) колониите в Северна Америка извоюват икономическата и политическата си свобода от Англия, създава се държавата на Съединените щати, в чиято конституция се гарантира „живота, свободата и правото на щастие“ за всеки американец. Времето след Войната за независимост до започването на Гражданската война (1860–1865) между Севера и Юга за премахване робството на негрите е период на небивала териториална експанзия на младата държава; духът на новосъздадената нация е оптимистичен — вярата в неограничените възможности на страната да обезпечи материално благоденствие на всеки свой гражданин е безпределна. Овладяването на континента, обаче, е съпроводено с жестокото масово унищожение на коренното му население — индианците, а правото на „свобода, живот и щастие“ се превръща в право за лично обогатяване за сметка на другите. Доларът става всемогъщият бог. пред който всички се прекланят, а духовното богатство на човека започва да се измерва и отъждествява с материалното му състояние.
Най-светлите и прозорливи умове на САЩ разбират, че тяхното общество не се различава по нищо от капиталистическия строй в Европа и виждат в социализма единствения път за установяване на истинско равноправие и братство между хората. През 30-те и 40-те години на миналия век в страната се провеждат над четиридесет социалистически експеримента и въпреки че социализмът им е утопичен, в резултат на което опитите да се създадат оазиси на нови човешки взаимоотношения претърпяват неуспех, самият факт сам по себе си показва, че Новият свят не е в състояние да осъществи великите мечти за равенство и братство.
Въпреки че създателите на американската литература, с изключение на Уолт Уитман в последните години на своя живот, не достигат до идеите на социализма и запазват вярата си във възможностите на американската демокрация, те се отнасят критично към своето общество, издигнало в култ материалното благоденствие за сметка на духовните ценности на човешкото съществувание. Натаниъл Хоторн е един от тях. За разлика от своите съграждани и някои братя по перо, той не споделя общия дух на оптимизъм, и предмет на литературното му творчество става всичко, било то в обществото или у човека, което пречи за тяхното усъвършенствуване. Написал е четири романа: „Алената буква“, „Къщата със седемте кули“, „Романс в Блайтдейл“ и „Мраморният фавн“; няколко сборника от разкази и три книги, специално предназначени за деца.