Още много преди у нас да започне да се превежда поезията на Блок, той вече е част от духовния свят на българските поети. Един от най-забележителните цикли на Димчо Дебелянов „Под сурдинка“ (1914) носи прочутото мото на Блок:
Именно чрез това мото за първи път се докоснах и аз до поезията на Блок — понеже Дебелянов ми беше любим поет от детинство, а руския поет още не познавах. Едва по-късно, някъде около 1960 г., го прочетох благодарение изданието от библиотеката на баща ми — двутомника със сребристосиви корици „А. Блок. Полное собрание стихотворений. Москва. 1946“. Това запознанство с Блок дължа на непрежалимия си баща, комуто дължа още толкова много неща, че не мога да ги изброя.
Оттогава и чак до ден днешен името и образът на Александър Блок живеят трайно и безкрайно в моето съзнание. Това, че преди доста години се одързостих да преведа негови стихове, не е най-важното. Много по-важно е, че в душата ми и досега живеят простите, естествени и весели рими: Александър Блок — Александър Бог…
Поезията на Блок е глъбина чрез простота, бездна в ограниченото пространство на стиха, звездна безкрайност в представите и понятията на нашата човешка нетрайност. Най-сложни, дълбоки и многосмислени неща са казани по най-пряк и дори най-банален начин. И в най-простата, романсова форма на стиха.
Всичко това, а и доста още неща, за които няма тук да говоря, създават съвсем реални, граничещи с конгениалност проблеми пред всеки преводач на Блок. Самият аз не съм в състояние да предложа на читателите самия Александър Блок, а само един български, един мой вариант на неговата поезия.