Много съществена е разликата между протичането на времето в античния елинистически и в средновековния рицарски роман. Както вярно твърди М. Бахтин, развитието на сюжета в античния роман е „извънвременен зев между два момента на биографичното време“. В него героите не се променят, не остаряват. И ако това важи и за физиката на рицаря в средновековния роман, времепротичането е твърде съществено за духовната му биография. Идейният мотив за инициацията (посвещението) играе много важна роля в рицарския роман, сюжетното развитие и приключенията, през които минава героят, не са само увлекателни произшествия, а трябва да укрепят съзнанието и репутацията му на идеален рицар в духа на разбиранията на епохата. В този смисъл рицарският роман е крачка напред в сравнение с античния, където традиционният хепиенд не преследва подобни внушения. За това допринася и обстоятелството, че нерядко рицарският роман е зареден със символични стойности, както в многобройните интерпретации на темата за търсенето на Светия Граал. Както убедително доказва Цв. Тодоров в анализа си на средновековния анонимен роман „Търсенето на Светия Граал“, в подобни творби „всяко събитие има буквален и алегоричен смисъл“. Що се отнася до времепротичането, Цв. Тодоров също посочва циклическия му характер, като го назовава „логика на вечното завръщане“ (курс. Ц. Т.).
Повечето от разглежданите особености са характерни и за романите на Кр. дьо Троа. Всъщност за него е невъзможно да се говори в биографичен план, тъй като не ни е известно нищо за живота му. Най-вероятно и името му е псевдоним, означаващ Християнина от Троа. За това свидетелства избраният от негов съвременник противоположен псевдоним — Пайен дьо Мезиер (Езичника от Мезиер), чиито творби с основание се разглеждат като пародии на вече утвърдилия се по онова време стихотворен тип рицарски роман.
Единственото, по което досега медиевистите са постигнали единомислие, е приблизителното време на написването на петте романа на Кр. дьо Троа — в двадесетилетието между 1170–1191 г. Една по-точна датировка би изглеждала така: „Ерек и Енида“ (1170), „Клижес“ (1176), „Ивен“ и „Ланселот“ (между 1176–1181) и „Персевал“ (между 1181–1191).
Неоспоримо е мнението, че още с първия си роман, написан по същото време, когато се появяват „Роман за Еней“, „Флоар и Бланшфльор“ и Томасовата версия на темата за Тристан и Изолда, Кр. дьо Троа се налага като новатор. Неговата интерпретация на съпружеската любов влиза в драстично противоречие с разработваната по същото време при двора на Мари дьо Шампан доктрина на куртоазната любов. Авторът на латинския трактат „De amore“ Андре Капелан определя куртоазната любов като адюлтерна (т.е. свързана с прелюбодеяние), тъй като смята, че любов между законни съпрузи е невъзможна. С „Ерек и Енида“ Кр. дьо Троа се опитва да внуши, че съвпадението между дамата на сърцето и законната съпруга е напълно възможно. В романа се прокрадва и един стихиен демократизъм, който навежда на предположението, че авторът може да е от незнатен произход. Твърде необичайно е началото на романа, в което се разказва за брака между Енида, дъщеря на беден благородник, и Ерек, който принадлежи към кръга на висшата аристокрация около крал Артур. Може би още с неочаквания избор на брачните партньори Кр. дьо Троа е искал да влезе в полемика със средновековната традиция, според която бракът е бил имуществена сделка между семейства с еднакво обществено положение и любовта между съпрузите също е била съпътстващо, най-често случайно обстоятелство. Бракът на Ерек е съюз по любов, а не по сметка и поради това се оказва щастлив, но когато младият рицар забравя заради любовните наслади задълженията на воините от „Христовото войнство“, Енида е първата, която го укорява.
Във втората част на романа Ерек тръгва по широкия път в търсене на подвизи, като се съгласява да вземе със себе си и Енида при условие, че тя се движи пред него и не го предупреждава за опасностите, които го заплашват. В тази част, където доминира приключенският елемент, интересът към занимателната фабула е подсилен от обвързаността между героите. Застрашен се оказва не само Ерек, но и Енида, когато потъпкалият чест и достойнство граф решава да убие своя гост, за да обсеби съпругата му.
Следващият роман на Кр. дьо Троа продължава неговата полемика с вече утвърдения кодекс на куртоазната любов. Но „Клижес“ се отличава от останалите романи на писателя и в сюжетно-тематично отношение: в него има много топографска достоверност, действието се развива на различни места в средновековна Европа — Константинопол, Лондон, Кентърбъри, Кьолн, Рим и др. Това дава основание на някои френски изследователи да причислят „Клижес“ към „реалистичното“ направление в рицарския роман (или към „романа-огледало“, според терминологията на А. Фурие).