На твърде голяма популярност се радва предположението, че Кр. дьо Троа е замислил и написал „Клижес“ като своеобразна полемика със създадения по същото време „Роман за Тристан“ от Томас. Вярно е, че между двете творби съществува известен паралелизъм в сюжетно-тематичното изграждане. Чрез брака между византийския император Александър и сестрата на рицаря Говен Сордамора в „Клижес“ са свързани Изтокът и Западът. И „Роман за Тристан“ започва с предисторията на героя, т.е. с брака на неговите родители. Много по-определено се откроява обаче друг паралелизъм, който ни заставя да си спомним за романа на Томас. Любовният триъгълник в „Клижес“ твърде много напомня за ситуацията в „Роман за Тристан“. Младият Клижес е влюбен в жената на своя чичо, завзел междувременно престола на брат си в Константинопол. Както и у Томас, любовта между Клижес и Фениса е взаимна, но нататък Кр. дьо Троа предлага друг фабулен вариант, за да избегне мотива за адюлтера (прелюбодеянието). За разлика от Изолда, която твърде дълго време е любовница на Тристан и същевременно е съпруга на крал Марк, Фениса не желае да мами съпруга си и затова измисля едно мнимо погребение, което й позволява да избяга от двореца и да се уедини с любимия Клижес. (Има предположение, че големият интерес към темата за адюлтера в рицарските романи от онова време е свързан с любовната връзка на английския крал Хенри II с Роземонд Клифърд.)
Различието в интерпретацията на любовната тема в следващите два романа на Кр. дьо Троа, писани по едно и също време, е ролково голямо, че закономерно възниква въпросът дали писателят не е променил разбиранията си за куртоазната любов. Всъщност отговорът е по-прост — като придворен писател, Кр. дьо Троа е написал „Ланселот, Рицаря на каруцата“ по поръчка на своята меценатка Мари дьо Шампан, която поискала от него да изобрази поведението на рицаря, въодушевен от куртоазната любов. Вероятно тази поръчка не е била много присърце на вече популярния автор, защото той оставил романа недовършен.
Ролята на завръзка в „Ланселот“ играе внезапното изчезване на кралица Гениевра. Право да я намерят и върнат в двореца на крал Артур получават само доблестните рицари Ланселот и Говен. По такъв начин се оформя един от твърде интересните типови сюжети на рицарския роман, свързан с паралелно движение към една и съща цел. Двамата герои са представени като противоположни: Ланселот е импулсивен, докато Говен е разсъдъчен. Освен това първият е ръководен от любовта си (па макар и куртоазна), докато другият изпълнява само васалния си дълг. И за най-неподготвения читател става ясно, че тъкмо Ланселот ще преодолее всички препятствия и ще върне кралицата. Но този устойчив сюжетен паралелизъм има не само фабулни основания. В своето сериозно изследване „Търсенето на разказа: «Светият Граал»“ (из книгата „Поетика на прозата“) Цв. Тодоров с основание твърди, че разглежданият от него средновековен рицарски роман се гради върху напрежението между повествователна и ритуална логика. Изпитанията, през които трябва да премине Галахад, са ритуални, защото героят само „следва ритуала, който му е предписан“, докато изпитанията пред другите рицари са повествователни, т.е. те могат да успеят, но нерядко претърпяват провал. Подобен конфликт между повествователна и ритуална логика откриваме и в романа на Кр. дьо Троа: Ланселот следва ритуалната логика на събитията, нему е съдено да извърши всички подвизи, защото той е въодушевен от идеалите на куртоазната любов. Тази логика предопределя и традиционния за рицарските романи хепиенд: смъртта на главния герой е извън конвенцията на жанра.
Това съвсем не означава обаче, че Ланселот е щастливец, закрилян от съдбата, комуто се удава лесно всичко. По-точно казано, макар да преминава с лекота през всички трудности и изпитания, кралица Гениевра не му се отплаща с безкрайна доброта. Тъкмо напротив, тя е жестока, капризна и своенравна в духа на куртоазната доктрина на Андре Капелан. Дълго време Гениевра не може да прости на Ланселот, загдето се е замислил, преди да приеме унизителното предложение на джуджето да се качи при него в каруцата, ако иска да узнае къде се намира кралицата. И на пищния рицарски турнир Ланселот е верен куртоазен любовник, който винаги изпълнява повелите на дамата на сърцето си, дори когато тя му нарежда да бъде слаб и вял боец. Всичко това придава прекалена условност на образа на героя, прави го по-малко жив и реален в сравнение с Ерек, Клижес и Ивен. Не бива да се мисли обаче, че куртоазната любов изключва адюлтера. Колкото и сложен да е бил неговият ритуал, той е имал предвид и плътската любов, разбира се, по благоволение на дамата на сърцето. Вероятно Мари дьо Шампан е споделяла убеждението, че капризите на дамата на сърцето само разпалват любовната страст на куртоазния рицар, но изглежда, тази постановка на темата за любовта е била чужда на натюрела на Кр. дьо Троа, щом като не е дописал романа си.