Людмил Стоянов
Предговор
към „Теодор Траянов — Избрани произведения“
1
Роден на 30 януари 1882 година в град Пазарджик, Теодор Траянов, като мнозина младежи от епохата на монархо-чиновническа България, прекарва с родителите си скитнишки живот из разни градове на страната, учи с прекъсвания, докато в 1900 година свършва гимназия в София. Баща му, Васил Траянов, служи като съдия и прокурор в Ст. Загора, Н. Загора, Пловдив, Силистра, Видин, Трън, в София и Цариброд и с тежък труд изхранва семейството си от трима синове и една дъщеря.
Бащата и майката — бивша учителка — успяват да дадат на децата си добро образование и между тях Теодор заминава за Виена да следва политехника. Тук той се оженва за Елена Фридрих Петерс и остава във Виена до 1912 година, когато се връща в България при избухването на Балканската война. В Австрия и Германия попада под влиянието на някои съвременни поети и особено на богатата германска класика. Тя упражнява върху поезията му силно влияние и оставя върху него дълбоки бразди. Дълго време работи като културен съветник и първи секретар в българската легация във Виена и се прибира в България в 1921 година, след което започва усилена творческа дейност. Умира на 15 януари 1945 година в София.
Имаме възможност да сумираме своите наблюдения върху този истински представител на символизма у нас, както и върху неговата изключителна осведоменост по големите философски и литературни проблеми на своето време. Близостта му с художествената култура на Запад, главно немска, ни кара да съжаляваме, че животът му в България се сложи в съвсем друго русло, при различна обществена и литературна атмосфера, изтръгна го от привичните творчески похвати и влияния — или обратно: че твърде късно се завърна в родината, макар и с богат опит и знания, където трябваше тепърва да работи и се развива при нашенски нрави и условия.
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи.
В 1908 година Траянов излиза със сборника „Regina mortua“. Първото впечатление: изненада. Някои ранни стихотворения издават видима бодрост: четката е смела, замахът широк. Поетът борави с реални понятия, взима образи от видимия свят. Отъждествява се с природни явления: „Новият ден“, „Чучулига“, „Вечерна хармония“. Тук откриваме устрем и полет. Изящен художествен рисунък. Колко отдавна не бяха се явявали и поезията ни такива свежи, правдиви настроения! Налага се да се цитира например „Чучулига“, както и някои други, защото името на автора е покрито с гъст прах от недоразумения:
В опростената композиция на стихотворението има вътрешна сложност: на картината на утрото с неговите здрачини, багри и „ведросини“ ширини се противопоставя образът на чучулигата (едновременно на сърцето, „възмогнато из болки“), достигнала своята „мечта“ и може би своето щастие:
В стихотворението „Вечерна хармония“ са съчетани настроения и природни явления, които създават общото впечатление на тишина и хармония. В лириката на Траянов от началния период е характерно, че той не дава сух, безличен пейзаж, а винаги го свързва с чувството, което е предизвикало и се е сляло с пейзажа:
Не е трудно да се види в тия примери, че природният пейзаж се възприема през призмата на някакво разочарование, на неопределена тъга. Този мотив срещаме почти в целия сборник „Regina mortua“, дори в самите заглавия: „Скръбна нощ“ „Колебание“, „Безутешност“, „Тъжен привет“. Поетът говори за някакъв „трънен венец“, нарича себе си „вярваш слепец,“ и от всичко това вее неясна и необяснима тъга, като у човек, претърпял непоправима душевна криза.