7
Разбира се, ние подбираме в случая най-хубавите и сполучливи места, присъщи на поетиката на Траянов, защото изобилието на трафаретни изрази, библейски и митологически образи, повтарянето на шаблонното понятие „бог“, макар и като литературни форми, не допринасят за цялостното възприемане на рисуваните поетически портрети, на техния богат вътрешен живот.
Важното, което има значение за нас, е, че въпреки някои слабости, дължими на епохата, в тази поезия има ценности, свързани с основните традиции на литературното ни развитие, както по отношение на езика и поетическите нюанси, така и по връзката й с народностното начало. Задача на критиката е да приеме — извън навеяните неприемливи влияния и идейната му противоречивост — оня Траянов, който се изявява в душевната борба на „Химни и балади“, в дълбокото патриотично чувство на „Български балади“, в ония негови стихове, в които той се приближава до естетичния и морален свят на своите учители — Гьоте, Шилер и Хайне — и застава в редицата на своите съвременници — Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Димчо Дебелянов.